От 18 юни посетителите на италианското езеро Изео ще могат да разберат какво е да се ходи по вода. Във водите на Изео ще бъдат разположени „Плаващите кейове” на Кристо (Христо Явашев) – пътеки от 220 000 полиамидни тръби, с обща площ 70 000 кв.м. .
Впечатляващата инсталация, която 500 работници изградиха от ноември досега, ще свърже две крайбрежни точки с два острова в самото езеро, включително Монте Изола – най-големият езерен остров в Южна и Централна Европа.
„Всякакви интерпретации (на посланието на работата) са позволени”, заяви 80-годишният артист в интервю за АП. Това е прекият отговор на твореца, че инсталацията е свързана с името му.
Това е 23-тата мащабна инсталация на Кристо и първата с такива размери, която създава след смъртта на неговата съпруга и постоянен съавтор Жан-Клод през 2009 година.
До 18 септември в Музея „Санта Джулия“ в Бреша ще бъде показана изложбата „Жак-Клод. Водни проекти“, реализирана в сътрудничество с Fondazione Brescia и общината в Бреша.
В експозицията за първи път са обединени проектите на Кристо и Жан-Клод, свързани с водата. Изложбата е планирана умишлено да съвпадне с началото на проекта „Плаващи кейове“, който ще продължи до 3 юли.
Мениджърът на проекта Владимир Явашев (първият отляво), Кристо и кураторът Джози Крафт на езерото Изео
––––––––––––-
Тези прояви маркират 40-годишнитата от завръщането на Кристо и Жан-Клод в Италия. В Каталога на творците влизат инсталации, които те са реализирали или са проектирали в периода 1961 – 2016.
Двамата започват този тип проекти в началото на 60-те. Добиват световна популярност с инсталации като „Желязната завеса” (1962), в рамките на който блокират със стена от петролни барели тясна улица в Париж в отговор на вдигането на Берлинската стена, или „Завеса в долината” Рафъл (1972), в американския щат Колорадо, която представлява гигантска завеса, опъната над планински пролом. Други емблематични за Кристо и Жан-Клод инсталации представляват „опаковане” на сгради, скулптури и пространства – галерията в Берн (1968), музея за съвременно изкуство в Чикаго (1969), паметникът на Леонардо Да Винчи в Милано (1970), Райхстага (1995г), крайбрежната част на Литъл Бей в Австралия (1969) и други.
Първата тестова инсталация в Германия през август 2014, когато Кристо избира цвета и размерите на елементите
––––––––––-
Работата около острови също не е неизследвана територия за тандема – през 1983 г. те обграждат няколко парчета земя в залива Бискейн, Флорида, с розови платнища.
За 50 години Кристо и Жан-Клод успяват да финализират само 22 монументални идеи, а други 37 не са получили разрешение от различни местни власти да бъдат изпълнени.
Тест на елементите в Черно море, България, юли 2015
–––––––––––––
Изграждането на „Плаващите кейове” струва 15 млн. , които както винаги Кристо сам дарява. Прочутите творби на него и съпругата му не носят никакви преки приходи, а всяко следващо финансиране идва от продажбата на различни скици на творците.
“Плаващите кейове” също като останалите творби на Кристо и Жан-Клод нямат постоянен характер и ще стоят в езерото в Северна Италия само до 3 юли. Инсталацията вече беше обявени от туристическия справочник „Lonely Planet“ за една от атракциите на 2016 г., които не трябва да се пропускат. За тях писа пространно и в. „Ню Йорк таймс“. Очаква се в района да пристигнат 500 000 души, за да разгледат инсталацията на Кристо, която ще бъде отворена за посещение 24 часа в денонощието.
Кметът на остров Монте Изола Фиорело Турла е много доволен от случващото се, но също така не крие задоволството, че Плаващите кейове ще са магнит за туристите само няколко седмици, защото 1800-те жители на острова му държат да запазят своята изолираност и в бъдеще.
Иначе Турла признава, че е силно впечатлен от Кристо, който на 80 години има жизнеността и енергията на 20-годишен. Турла споделя, че за него е било истинско щастие да се запознае с такъв творец.
В края на миналата година в Софийската градска галерия беше изложена колекция именно от такива скици на Явашев и съпругата му. Той емигрира от България през 1953г. след като завършва Националната художествена академия със специалност живопис. От 1964г. живее в Ню Йорк.
