Избелване на зъби
От доста години денталната медицина се опитва да разработи и предложи на пациентите средства за избелване на зъбите. Причина за това е желанието на все повече хора да имат зъби с по-светъл цвят. Белите зъби се възприемат естетически по-добре от околните; те са белег на добро здравословно състояние и висок социален статус. Сред обществото се говори за т. нар. холивудска усмивка – добре подредени зъби със здрав венец без никакво възпаление и, не на последно място, с максимално светъл цвят. Много често се е налагало при избор на цвят на зъбите при изкуствени възстановявания да убеждаваме пациентите да не се поставя най-светлият възможен цвят – това показва какво значение е придобило напоследък наличието на бели зъби за самочувствието на хората. Преди да се пристъпи към избелване на зъбите, е важно да се изясни причината за оцветяването, а също и да се диагностицира състоянието на зъбната пулпа. Промяна в цвета може да се наблюдава при витални и невитални зъби, съответно при такива случаи се говори за екзо – или ендогенно оцветяване. Външното оцветяване се дължи на някои вещества, които оцветяват или увреждат емайловата повърхност на зъбите.
Опити за избелване на витални зъби се правят още от края на XIX век. Първоначално зъболекарите са се опитвали да открият най-ефективния избелващ агент. Опити са правени с оксалова киселина, след това – с хлор и калциев хипохлорид. От 1884 година насам най-широко приложение намира перхидролът. Впоследствие се въвеждат някои системи на база карбамидпероксид, но в днешно време все още повечето избелващи системи са с активна съставка перхидрол. През 1895 година за първи път е направен опит чрез електрофореза да се ускори процесът на избелване; през 1911 година това е извършено с ултравиолетови лъчи, но впоследствие методът е изоставен поради силния увреждащ ефект на това лъчение. От 1918 година (точно една година след Великата Октомрийска Социалистическа Революция) като златен стандарт в световен мащаб започва да се прилага избелването с перхидрол в комбинация с топлина или светлинни лъчи с цел ускоряване на процеса.
Най-общо съвременните зъбни избелващи системи са два вида: за домашна употреба и за приложение в стоматологичен кабинет. Домашните избелващи системи се нанасят в специално изработени за целта полиетиленови шини (много наподобяващи боксьорските), които пациентът носи в домашни условия през деня или през нощта. Професионалните избелващи системи се прилагат еднократно в кабинета – при тях ефектът се получава по-бързо, в рамките на един до два часа.
Екипът на нашата дентална практика изявява повече предпочитания към избелващите системи за офис – приложение. При тях има едно много съществено предимство – преди да се аплицира избелващата система, се осъществява професионална дентална хигиена. Почистват се зъбният камък, зъбната плака и налепите от кафета и цигари. Това не е толкова лесно при домашни условия – винаги е възможно да остане непочистен участък от съзъбието, което влошава ефекта от апликацията на избелващия гел. Освен това професионалните избелващи системи позволяват да се постигне бърз ефект – това не е без значение в днешно време, когато съзнанието на човек е ангажирано с много неща едновременно. Понякога пациентите просто забравят да си сложат шините с избелващия гел, което влошава ефекта. Освен това повечето хора предпочитат избелването на техните зъби да се постигне максимално бързо – при предстоящи публични изяви, важни лични поводи и т.н. Така например за период от близо десет години, откакто избелваме зъби, наблюдаваме интересна зависимост – увеличава се броят на пациентите за избелване около абитуриентските и абсолвентските балове (15.05 – 30.05. всяка година) и около Нова година. Всъщност в тази зависимост няма нищо необичайно – при такива поводи хората желаят да изглеждат добре и логично се насочват към денталните кабинети за избелване на зъби.
Как се избелват зъбите? Това е възможно да се осъществи благодарение на пермеабилитета на твърдите зъбни тъкани по отношение на водородния пероксид. Общо взето, водородният пероксид е едно доста реактивно съединение и при активиране бързо започва да се разпада до вода и кислородни радикали. Последните бързо проникват между призмите на емайла и особено в дентиновите каналчета. Там са просмукани пигменти, чиито молекули се разкъсват от кислородния радикал на по-малки фрагменти и чрез дифузия се извличат навън. В това се състои механизмът на действие на всички избелващи системи, които се произвеждат в момента в света – клинични, домашни, за избелване на девитализирани зъби и т.н. Процесът на разпад на водородния пероксид се влияе силно от температурата – така например, при повишаване на температурата с 10 градуса по Целзий скоростта на разпад се увеличава два пъти. Освен това при по-висока температура се ускорява и процесът на дифузия на кислородните радикали – поради ускореното Брауново движение на частиците. Тук е основният недостатък на избелващите системи – по-високата температура се възприема не особено позитивно от пациента, а при престояване се влошават и качествата на продукта. Поради това е добре да се работи само с пресни разтвори в срок на годност, а веднъж закупената избелваща система е добре да се държи в хладилник.
В по-старата литература се срещат съобщения за добър ефект на диетиловия етер при смесване с избелващ гел – според авторите така се увеличава пермеабилитетът на емайла за избелващото средство. В последно време не сме срещали научни съобщения за такива методи – възможно е при по-високи концентрации да се прояви анестезиращото действие на етера с всички неблагоприятни последствия за това върху пациента и зъболекаря. Солната и флуороводородната киселина също могат да се използват за тази цел, въпреки че според повечето автори това е твърде агресивен подход – удачно е да се прилага най-често при тежки степени на флуороза.
