Косата на Том Ханкс побеля за ролята на пилота Чесли „Съли“ Салънбъргър, който през 2009 г. спаси живота на над 150 души, като приземи самолет върху реката в Ню Йорк
Том Ханкс, който това лято навърши 60, често влиза в роли по действителен случай: „Мостът на шпионите“, „Аполо 13“, „Войната на Чарли Уилсън“, „Капитан Филипс“, „Хвани ме, ако можеш“, Уолт Дисни в „Спасяването на мистър Банкс“.
Най-новата е във филма на колегата му Клинт Ийстуд „Съли: Чудото на Хъдсън“, който пресъздава истинска история отпреди едва няколко години… Мигове след излитането на полет 1549 на Американските авиолинии от летище „Лагуардия“ в Ню Йорк самолетът се натъква на ято птици, които
повреждат и двата двигателя само на 850 метра височина
и водят до незабавно принудително кацане във водата. Както става ясно по-късно, случаят е без прецедент и, както отбелязва Ханкс, „никой никога не е бил подготвян за такъв инцидент“.
Тук той е в ролята на капитан Чесли „Съли“ Салънбъргър, по чиято мемоарна книга Highest Duty е заснет филмът. Сюжетът му обаче се фокусира главно върху неразказаните подробности, които не изнесени на тези страници. На екрана е показано не само случилото се в този студен януарски ден през 2009 г., но и последствията…
На борда тогава има 150 пасажери плюс петима членове на екипажа, като по чудо няма жертви нито във въздуха, нито във водата. Но в хода на повествованието се разкрива, че в дните непосредствено след инцидента пилотът с рекорден стаж, който е запазил завидно спокойствие, за да избегне по-голяма катастрофа, бива многократно призова да обяснява и оправдава действията си пред Националния съвет по безопасност на транспорта (NTSB) в САЩ.
Видео: „Полет“ с Дензъл Уошингтън – седмата му роля за награда
И въпреки че пилотът е обявен за герой от обществеността и медиите заради своя безпрецедентен подвиг и умения, по време на разследването излизат факти, които заплашват да унищожат репутацията и кариерата му…
Именно тази част от историята, която не е широко известна, привлича за режисьор Клинт Ийстуд, който по-рано тази година навърши преклонните 86. „Всеки, който запазва съобразителност, когато нещата се объркат, който
решава проблемите, без да изпада в паника,
е изключителен образ и идеален избор за главен герой във филм. За мен истинският конфликт е след това, когато разследващата комисия започва да оспорва решенията му и го обсипва с въпроси, въпреки че е спасил толкова много хора“, обяснява ветеранът.
Самият Ханкс също коментира: „Аз не съм пилот, но знам, че почти никой не може да осъществи подобно кацане. Съли е един много прагматичен човек, който осъзнава какво е направил и какво означава това. Той никога няма да каже, че е герой, но е уверен, че може да направи такова приземяване. Това е героична постъпка. И той плаща цената за нея.“
Тези цена става ясна, когато капитанът и вторият пилот Джеф Скайлс (Арън Екхарт) са разпитани от анкетната комисия – а нощем Съли е преследван от кошмара какво би могло да се случи, ако беше взел решение да потърси друго място за кацане.
Има и друга история, с която са наясно малцина и която вероятно самият режисьор отдавна е забравил – но тя изплува в съзнанието му и го свързва по уникален начин с темата. Когато е на 21 години и постъпва в армията, Ийстуд е качен на военен самолет, който лети от Сиатъл до Аламеда.
Днес той си спомня: „Времето беше бурно и ние кацнахме в Пойнт Рейс, Калифорния – в Тихия океан. Озовах се във водата и докато плувах няколко мили към брега, си мислех:
„Е, никой не иска да умре на 21 години.“
„Забележително е, че Клинт си спомня изключително точно кацането. Че задната част е потънала и всички са мислели, че трябва бързо да излязат, защото самолетът скоро ще е изцяло под вода, и са започнали да плуват към брега. Мисля, че този спомен е интересен фактор при избора на този проект“, коментира продуцентът Тим Мур.
Макар, че не приравнява изживяването с това, което са изпитали пътниците и екипажът на полет 1549, тази история определено е от значение за гледната точка на режисьора към историята на Съли.
„Допускам, че ако съм в подобна ситуация като пилот, щях да рискувам с кацане на вода, а нямаш да отида някъде, където няма писта – отбелязва Ийстуд и допълва: – Съли е запознат с този район. Той знае къде са хангарите на хеликоптерите и пристанището на фериботите. Така че е избрал правилното място, до което всички могат да достигнат максимално бързо. Не е като да кацнат в средата на океана; той знае, че в Хъдсън някой ще ги види.“
Поглеждайки назад към преживяното преди седем години и половина,
сега Съли може да погледне нещата в истинската им перспектива: „Част от емоционалния контекст е, че това се случи в един етап от нашата история, когато преживявахме тежък период и имахме много грижи – беше след падането на Двете кули, имахме войници в Близкия изток, предишната година беше финансовата криза… хората бяха притеснени. Това, което се случи в Манхатън, и оцеляването на всички ни – мисля, че е дало надежда на хората. Дори и на онези, които не са пряко свързани с полета.“
Източник: По материали от „Александра филмс“
