Църквата почита Евтимий Велики и търновския патриарх Евтимий.
Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Той е български църковен деец, богослов, писател и проповедник, създател на търновската книжовна школа. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.
Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий Търновски. По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.
Той бил последният български патриарх, единствено уповаване на българите останали без цар, когато при падането под турско робство Иван Шишман бил поселен в Никопол. Турците погубили цялата търновска аристокрация, след което извели Патриарх Евтимий на стените на Царевец, за да го посекат пред очите на хиляди българи. Авторът на житието му Григорий Цамблак казва, че станало чудо, когато палачът вдигнал ръка да отсече главата му – ръката с ятагана се вдървила. Турците отметнали смъртното наказание и заточили патриарха в Бачковския манастир, където починал на 74години.
Далеч преди да започне отбелязването на Сретение, на този ден се изпълнявал стар езически обичай за очистение. В него вероятно трябва да търсим корените на българския народен празник Петльовден. На него народът ни е избрал да отдаде чест и възхвала на мъжката челяд, на която се крепяло семейството и мира. По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел във всяка къща с мъжка челяд. В онези домове, където има момиченца, стопаните колят обикновено ярки за тяхно здраве.
Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца.
В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).
В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал.
