Европейският съюз би могъл да намали финансирането за държави, които не зачитат върховенството на закона. Съответното предложение бе направено от Европейската комисия при представянето на плана за финансовата рамка на Общността след излизането на Великобритания от структурите й.
„Новите предложени инструменти ще позволят на ЕС да спре, да намали или да ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред“, се казва в изявление на Еврокомисията.
Европейската комисия предложи да се обвърже юридически изплащането на средства от бюджета на Европейския съюз със съблюдаването на принципите на върховенството на закона от страните членки през следващия седемгодишен бюджетен цикъл на Съюза ( от 2021 до 2027 година ) – се казва в съобщение на Европейската комисия, публикувано в сряда.
Общият обем на предложения от Еврокомисията бюджет на ЕС за следващите седем години е €1,279 трлн., докато предишният бюджет за периода 2014-2020 г. бе в размер на €1,087 трлн.
Ако инициативата на Еврокомисията за обвързване на финансирането със съблюдаването на нормите на Съюза бъде одобрена, Полша, спрямо която Брюксел има претенции за съдебната й реформа и Унгария, която отказва да приеме бежанци по квотите на ЕС, може да бъдат лишени от част от европейските си субсидии.
Още една иновационна мярка стана предложението да се въведе за първи път в историята директен данък в бюджета на ЕС, който до момента се състоеше само от вноски на отделните държави. Еврокомисията предложи екологическа база за първия европейски данък, който ще се иззема в пропорционален обем на непреработените във всяка европейска страна пластически отпадъци.
Сега предложенията на Еврокомисията трябва да бъдат обсъдени в страните-членки и от европейските депутати. Те трябва да бъдат одобрени до 2020 година от Европейския парламент и Съвета на ЕС и да станат основен инструмент за финансово планиране в Съюза за следващия седемгодишен бюджетен цикъл.
Годишните бюджети на ЕС в този период трябва да се приемат строго в рамките на седемгодишния перспективен бюджет на Съюза и изхождайки от заложените в него принципи.
Огнян Златев:
Новата мярка не е тенденциозна
Новият нов механизъм за защита на бюджета на ЕС при проблеми с правовия ред не е тенденциозно насочен срещу определени държави – каза ръководителят на Представителството на Еврокомисията в България Огнян Златев в интервю за „Фокус“.
Той отбеляза, че Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с всеобщи слабости в прилагането на принципите на правовата държава в държавите членки.
По думите му предложените нови инструменти ще позволят на Съюза да спре, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на слабостите в прилагането на принципите на правовата държава.
Златев обясни, че такова решение ще се предлага от Комисията и ще се приема от Съвета чрез гласуване с обратно квалифицирано мнозинство.
„Ако има основателно подозрение, че заради проблеми с правовия ред дадена държава не използва правилно парите от евробюджета, ако няма адекватно разследване и съдебно преследване на измами с еврофондове, ако няма независимост на националните съдилища, или ако местните власти не сътрудничат с новата Европейска прокуратура, Комисията може да поиска от съответната държава коригиращи мерки. Ако не се получи задоволителен отговор, тогава може да последва искане да се спре, намали или ограничи достъпа до финансиране“, каза той.
Според Златев много важно е да се подчертае, че тази крайна мярка няма да накаже крайните бенефициенти, които не са виновни за тези възможни базисни недостатъци на съдебната система. Така съответната държава ще бъде задължена да продължи да плаща за проектите, по които вече има ангажимент.
„Също така искам да отбележа, че тази мярка не е тенденциозно насочена срещу определени държави в Европа, а ще важи за абсолютно всички 27 държави членки на ЕС“, заяви той.
Владислав Горанов:
Вноската ни ще расте
„На въпроса дали новата многогодишна финансова рамка изисква извънредни допълнителни вноски по европейския бюджет отговорът е по-скоро не – каза на брифинг министърът на финансите Владислав Горанов.
„Бързаме да анонсираме, че ние като Председателство ще положим максимални усилия да придвижим напред дебатите по многогодишната финансова рамка. Те ще стартират още на 14 май със Съвет по общи въпроси“, посочи той. „От гледна точка на размера на бюджета виждаме едно не малко увеличение на общите разходи, които за целия период са €1, 134 трлн.“, обясни Владислав Горанов.
„Все още е рано да се коментира къде е България в тези числа, тъй като отделните пакети по държави не са разписани от комисията“, коментира финансовият министър.
Според него е много рано да се дават оценки, тъй като това е наистина твърде начален дебат по многогодишната финансова рамка.
„Нашата вноска расте, но не заради промяна на механизма, по който се формира европейският бюджет, а заради това, че БВП расте, БНД също“, изтъкна Владислав Горанов. „Това е единственият фактор, поради който през следващите години очакваме промяна на вноската на България“, уточни той. „Виждаме, че е направен опит от страна на Еврокомисията двата основни стълба кохезионна и селскостопанска политика да бъдат съхранени, доколкото това е възможно“, каза още министърът.
Арман Бабикян:
Добър знак, ако стане реалност
Политологът Арман Бабикян коментира за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“, че това е добър знак, ако стане реалност, а не само заплаха:
„Безучастното и демократично и скромно поведение на Брюксел спрямо България дори доведе до разочарование. Днес, когато биваме заплашени с орязване на фондове заради начина, по който те се управляват в България и заради липсата на данъци от Съдебната система, някои ще кажат:
„Ето, отрязаха малките“, други ще се оправдаят, че ЕС го прави, защото се налага да стегне колана заради напускането на Великобритания, но това са оправдания. Мотивите са ясно изразени от Юнкер – тези, които не спазват общите правила, ще бъдат наказани. Разбира се, и общите идеали… Вече имаме страни като Австрия, Унгария, а в някаква степен и България, където националисти са във властта, които подлагат под съмнение общите ни ценности и идеали в Европейския съюз и са склонни да вървят към някакъв патриотарски националпопулизъм, който гласи, че нашите страни, под някаква форма, са игнорирани или се приемат решения, които са против тяхната воля, или пък ги ощетяват. Знаете, че решенията в Европейския съюз не се вземат по този начин, но се гради регионален имидж много лесно по този начин.
Именно затова „орбанизацията“ на част от страните в Централна и Източна Европа ще получи адекватен отговор. Мисля, че за първи път той прозвучава през речта на Макрон в Европейския парламент, а сега чуваме отзвука“ – каза Арман Бабикян.
