Васил Велев е председател на Асоциацията на индустриалния капитал
Роден е на 1 април 1959 г.
Завършил е Техническия университет в София, специалност “Автоматика”
Бил е преподавател по “Управление на нестопански организации” в Университета за национално и световно стопанство
Последователно е бил изпълнителен директор на фондация “Еврика”, управляващ съдружник на “БИК Холд”, а от 1999 г. е изпълнителен директор на “Стара планина Холд” АД
– Г-н Велев, представители на бизнеса излязохте с предложение младите хора у нас да учат безплатно висше образование, ако останат след това да работят в страната ни. Възможно ли е това в един свят на отворени граници?
– Тук не става дума за някакво задължение. Това решение ще е напълно осъзнато и доброволно. Висшето образование у нас е безплатно при определени в закона условия. Затова ние предлагаме да се определят точно такива условия. Искаме специалностите, от които има нужда икономиката ни, да се включат в държавната поръчка. Ние имаме нужда от кадри, които да работят в сферите, от които имаме нужда. Необходими са ни хора в различни предприятия. Всъщност идеята не е нова, това е практика и в други страни.
– Позовахте се на чуждия опит, има ли успех в други страни една такава практика?
– Да, има. Например вече има ефект в Обединеното кралство, Македония, Хърватия. У нас такава е практиката във висшето военно образование. Идеята ни е безплатното обучение да важи за държавна поръчка и при специалности, които са необходими за икономиката ни. Хората, които искат да се развиват в други сфери, може да си теглят кредити или да си заплащат обучението сами. Разликата е, че тук кредитите ще ги връща държавата, ако младият човек се реализира тук.
– Идеята ви е да се преодолее дисбалансът на пазара на труда и дефицитът на кадри в определени сфери, нали така?
– В момента наблюдаваме нелепа ситуация. Страната ни е загубила 25 млрд. лева от това, че захранва богатите държави със свои кадри, за които сме платили ние, данъкоплатците. Затова трябва да предприемаме мерки. Ако въпросът е да се спасяваме поединично, то и бизнесът може да го направи и да емигрира.
– Пътят обаче не е ли в това на тези млади хора да им се предложат атрактивно заплащане и добри условия за реализация?
– Но заплащането на инженерите в момента е много по-атрактивно от това на икономистите. Въпреки това напливът за икономисти е по-голям. Това личи и по приема в университетите. Голяма част от икономистите например се реализират на позиции, за които не се изисква дори висше образование. Тоест ние сме изхарчили пари, за да обучаваме тези хора, а те работят на позиции за средно образование. От една страна, твърдим, че сме бедни, а от друга – прахосваме пари и няма кой да работи в икономиката.
– Къде са най-големите дефицити на кадри?
– У нас има най-голям недостиг на инженери – машинни, по електроника, както и на математици, физици, на IT специалисти. Това са най-големите дефицити у нас.
– Но наскоро дори се заговори, че има обратна тенденция и че IT специалисти се завръщат у нас. Какво се случва тогава?
– Вярно е, че се завръщат, но отново не са достатъчни, за да покрият нуждите на икономиката. Вече се връщат и работници, ножицата се затваря. Разликата е от порядъка на 4000. В началото на демократичните промени беше 40 000-50 000. Може би ще дойде време и тенденцията ще се обърне, но поради демографски причини работната сила у нас намалява с 50 000 всяка година независимо от миграцията. И на този фон да си позволим да губим специалисти, е безотговорно.
– Какъв е недостигът на инженери?
– Недостигът е в рамките на десетки хиляди. В средносрочен план сме установили, че има недостиг на 500 000 специалисти и работници за страната. Имам предвид следващите пет години. Този проблем няма как да се преодолее само с реформа в образованието. Като най-бърза мярка трябва да се добави и трудовата миграция. Нужни са политики, които да преодолеят демографската криза. В момента получаваме изобилие на висшисти с много ниско качество, и то в ненужни за нас сфери.
– Ще се наложи да компенсирате недостига на кадри с внос от чужбина?
– Да, безспорно ще се наложи. Затова и бяха направени промените в Закона за трудовата миграция. Те влизат в сила на 23 май. Става дума за работници от Украйна, Молдова, Беларус, Виетнам. Ние имаме по-високи доходи от 70% от населението на света. Глупаво е да се твърди, че няма кой да дойде у нас.
– Казахте, че университети бълват огромно количество кадри с ниско качество. Къде е проблемът – в големия брой висши учебни заведения или нерентабилните специалности?
– За първи курс има повече места от абитуриентите. Затова трябва да се намали план-приемът за тези специалности, от които икономиката няма нужда и не се реализират на пазара на труда. В момента нямаме нужда от толкова икономисти, юристи, администратори, пиари. В същото време е добре да се увеличат местата в природо-математическите и инженерно-технически специалности.
– Кажете като икономист кога е реалистично да влезем в т.нар. чакалня за еврото?
– България е готова отдавна за влизането в еврозоната. Дори смятаме, че приемането ни ще укрепи самата еврозона. Затова не приемаме всякакви опити да се поставят допълнителни условия. Ние сме единствената страна във валутен борд. Това ни прави различни от всички останали членки на валутния съюз. Дори що се отнася до изпълняване на критериите сме по-добре от други членки. Ние също ще извлечем само ползи от приемането ни. Това ще намали лихвите по кредитите.
– Защо тогава се чуха страхове, че цените ще скочат драстично? Може ли да има такъв ефект?
– Нищо подобно не се е случило в други страни, няма как да се случи и у нас. Ние сме във валутен борд и реално сме вързани за еврото от 20 години. Няма как инфлацията да се увеличи. Не виждам притеснения.
– Какво сочи анализът ви за състоянието на икономическата среда в момента?
– В момента перспективите пред икономиката ни са добри. Очакваме една добра година, дори с по-голям ръст от миналогодишния. Имам предвид ръст на продажбите на компаниите, на доходите, поетапно се решават проблемите с лошото регулиране. Отпадат една по една административните прегради пред бизнеса. Оптимисти сме. Това, което най-много ни притеснява, е липсата на човешки ресурс. И това е главният ограничител за по-голям ръст на икономиката.
– Намалява ли младежката безработица все пак?
– Всъщност безработица няма, има работа за всички. Има недостатъчна мобилност и недостатъчна квалификация. Но тези, които искат да се трудят, могат да се преквалифицират или да изкарат курсове за някаква квалификация. Така че безработица няма, има хора, на които не им се работи.
