Развитие и прекратяване на горенето
Според БДС, пожар е неконтролируемо горене, при което се унищожават материални ценности и в някои случаи загиват хора или животни.
Пожарът е непроизволно възникнало горене, което се развива и продължава или до пълното изгаряне на горимите вещества, или до създаване на условия за самозатихването му, или до активната намеса на човек със противопожарни средства, като пожарогасителите.
Особеност на пожара е , че той е самоподдържащ се, самоускоряващ се и саморазпространяващ се. За да има горене трябва да има три компонента: кислород, горимо вещество и източник на запалване.
В зависимост от агрегатното състояние на компонентите от горимата смес различаваме хомогенно и хетерогенно горене. При хомогенното се наблюдава пламък, докато при хетерогенното е характерно свистенето и липсата на пламък.
Горенето може да се осъществи в два режима:
– Самовъзпламеняване- възникване на пламъчно горене, без източник на запалване, на предварително нагрята до някаква критична температура смес.
– Възпламеняване- локално запалване от външен източник.
Характерни особености на пожара:
Параметри:
– Площ на пожара;
– Ленейна скорост на разпространение;
– Масова скорост на горене;
– Топлина, която се отделя;
– Газообмен и интензивност на газообмена
– Плътност на задимяване
Опасни фактори:
– Температура;
– Задимяване;
– Токсичност на дима;
– Взривоопасност на дима.
Зони на пожара:
– Зона на горене;
– Зона на топлинно въздействие;
– Зона на задимяване
Фази на развитие:
– Подготовка и преминаване към горенето;
– Развитие на пожара
– Фаза на доизгаряне.
Пожарогасенето е комплекс от мероприятия, имащи за цел да ликвидират възникнал пожар. Това може да се постигне с различни сили и средства. Под средства за гасене се разбират огнегасителни вещества и състави, пожарните автомобили и тяхното въоръжение, а също и друга техника, която се използва при борбата с пожар. Средствата за гасене се разделят на две групи- прекратяващи горенето и средства за тяхното получаване, доставка и подаване в зоната на пожара.
Класификация на огнезащитните вещества:
Спред агрегатното състояние биват:
– Течни- вода и водни разтвори
– Пенни- химични и въздушно механични пени
– Твърди- гасителни прахове и различни насипни материали
– Газообразни- инертни газове, CO2, N2, водна пара
По механизъм на прекратяване на горенето биват:
– Охлаждащи зоната на реакция, като вода и нейните разтвори
– Изолиращи зоната на горене- различните видове пени, прахови състави, негорими и насипни материали
– Разреждащи вещества, като инертни газове водна пара
– Инхибиращи реакцията на горене вещества, като халони, прахови състави и др.
– Механично откъсване на пламъка чрез взрив- прилага се при различни видове фонтани.
Всеки от тези методи може да се изпълни по няколко начина. Така също между отделните методи за прекратяване не съществува рязка граница. Практически, най- често се прилагат методите на охлаждане и изолиране на горящите материали, чрез наслояване на тяхната повърхност на огнесителни вещества. Останалите методи се прилагат по- рядко.
Към огнесителните вещества се предявяват следните изисквания:
– Да имат висока гасителна способност ( малък разход на единица площ, обем, периметър). Максимално бързо да прекратяват горенето в него.
– Да са достъпни по стойност
– Да не оказват вредно влияние върху човешкия организъм и околната среда при използването и съхранението им
– Да не повреждат материалите, при които въздействат.
Критерии за избор на метода на гасене
Важна роля има изходното състояние на горимото вещество, вида и режима на горене. В зависимост от това, механизма на прекратяване на горенето, реализиран с едно и също гасително вещество може да бъде различен. Такъв пример е гасенето на газовите фонтани и твърди вещества с прахови състави. За бързото ликвидиране на даден пожар е необходимо правилно да се изберат методите, начините и средствата за пожарогасене. При гасене на пожари не трябва да се използват ОГВ, които бурно реагират с горимото вещество и окислителя.
От предлагания механизъм зависи качеството и ефективността на гасене на даден пожар.
При дигузиционния режим на горене има повече механизми за прекратяване на горенето катоо: изолиране компонентите от горимата смес един от друг, въвеждане на ОГВ в един от компонентите ѝ, намаляване на интензивността на постъпване на един от компонентите ѝ в зоната на горене и др.
При гасенето на открито пространство е затруднено използването на ОГВ, които действат по механизма на обмено гасене. В този случай по- ефективни са изолиращите ОГВ от типа на пените, праховете, действащи върху повърхностите на ГТ и охлаждащите ОГВ, които действат чрез охлаждане на течната фаза на горимото вещество.
В зависимост от степента на развитие на пожара и наличието на горими вещества в огнището на пожара се използват седем метода на гасене:
Прекратяване подаването на горими вещества в зоната на горене.
Понижаване температурата на горимото вещество то температура по- малка от тази на самовъзпламеняване.
Прекратяване подаването на въздух в зоната на горене чрез гасене с пяна или покриване на огнището на пожара със земя, пясък, плътна маса.
Промяна на съотношението горимо вещество- окислител.
Гасене с прах- той се издига над пламъка във вид на облак, но ако пламъка не изгасне, гасенето не е ефективно.
Въвеждане на инхибитори.
Гасене на високотемпературен пламък, който разлага гасителните вещества.
Зони на пожара
Пространството, в което се развива даден пожар, условно може да се раздели на три зони, които нямат ясни граници и при всяка от тях протичат определени процеси.
Зона на горене- частта от пространството, където се извършва подготовката на веществата и материалите за горене и самото горене ( нагряване, разлагане и т.н.). В тази зона е акумулирано голямо количество топлина. Тя може да бъде подвижна и неподвижна.
Топлинна зона- прилежаща зона, към зоната на горене, в която топлинното въздействие води до видимо изменение състоянието на материалите и конструкциите и прави невъзможно пребиваването на хора в него без специална екипировка.
Зона на задимяване- онази част от пространството, прилежаща към зоната на горене и запълнена с димни газове с концентрации застрашаващи живота и здравето на хората и затрудняваща действията. Най- голяма концентрация на дим имаме при външни пожари при скорост на вятъра.
Основни правила при организиране на гасителните действия ( ЧАСТ 1)
Разузнаване
Целта на разузнаването е да се изясни обстановката и да се съберат достатъчно данно за вземане на решения по ръководството на силите и средствата. Установява се наличието на застрашени хора, техния брой, местата където се намират и пътищата и начините за спасяването им. Установява се и необходимостта от включването на екипи от други органи на изпълнителната власт. Определя се наличието и необходимостта от извършване на евакуация на културни ценности, имущество, материали и др. Отбелязва се характера на произшествието, обекта и вида на пожара и главното направление на разпространение на огъня. Отбелязва се наличието на ел. инсталации и опасни химически вещества.
Групите за разузнаване се ръководят от:
– Командир на екип или от по- старши по длъжност
– Ръководител на смяна или от по- старши по доброволец.
Когато има сведения за наличие на застрашени или пострадали хора на мястото на произшествието се повикват специализирани екипи от центровете за спешна медицинска помощ за оказване на първа медицинска помощ на място.
При организирането на разузнаването едновременно в няколко направления, ръководителя:
– Определя броя на групите за разузнаване и техния състав;
– Определя отговорници на всяка от групите и им поставя задачи;
– Установява реда за получаване на данни от разузнаването;
– Ръководи лично разузнаването в най- трудния участък на произшествието при необходимост.
Екипите, влизащи в състава на разузнаването трябва да спазват следните правила:
– Използват най- късите и безопасни пътища;
– Оказват незабавно помощ на застрашените и/ или пострадали и се грижат за безопасността им;
– Вземат незабавни мерки за ограничаване разпространението на огъня чрез затваряне на прозорци, врати, изключване на вентилация и по други начини в зависимост от обстановката;
– Изясняват обстановката с помощта на лица, които познават конструктивните особености на сградата, технологията на производство и обзавеждането на обекта;
– Проверяват помещенията и сградите, които са свързани или са в непосредствена близост;
– Вземат мерки за недопускането на нанасяне на допълнителни щети, върху ценни материали и съоръжения;
– Поддържат постоянна връзка със силите, действащи на мястото на произшествието;
– Носят и използват при необходимост въжета за разузнаване и спасяване, инструмент за разкъртване и разглобяване на конструкции, прибори за осветление, средства за свръзка, прибори за определяне на концентрацията на вредни вещества и въздушни дихателни апарати (ВДА)
– Използват за самозащита малка водопроводна линия под налягане;
– Поставят на входа на задименото помещение пост за безопасност, който да поддържа с разузнаващите постоянна връзка с помощта на въже и да следи броя на влизащите и излизащите служители, времето на престоя в негодната за дишане среда и др., като попълва необходимите документи, определящи времето за престой на служителите в опасната зона, регламентирано в правила за организиране и осъществяване на дихателната защита от органите за пожарна безопасност и спасяване;
– Маркират с въже за разузнаване или запомнят по ориентири изминатия път;
– Отварят вратите, които водят към горящото помещение и ги използват за защита;
– Пазят се от възможни срутвания на конструкциите на сградата и съоръженията.
Когато пътя на проникване на групата за разузнаване в горящата сграда е преграден от огъня, първоначалното решение за гасене на пожара се взима въз основа на външни признаци.
В следващата статия ще разгледаме и останалите правила при организиране на гасителните действия.
