Наболелите неволи на „Болата“

1
147
Добави коментар
Temaonline
Temaonline

ГЛЕДНА ТОЧКА
Наболелите неволи на „Болата“
Плаж „Болата“ вече не е част от резервата „Калиакра“, но остават подозренията, че скоро на тясната пясъчна ивица ще изникнат чадъри и шезлонги на безумни цени, капанчета алкохол и храна, сергийки за сувенирчета и плажни шапки, а в перспектива се очакват и по- сериозни постройки като бунгала, евентуално и хотели…

15 Май 2018 14:53
0

принтирай

|

текст

 

По идея на община Каварна плаж „Болата“ вече не е част от резервата „Калиакра“.  Остава включен в защитената територия „Степите“, което според екоминистър Нено Димов гарантира, че строителството на него ще е забранено.

Кой знае защо, когато заливът и плажът бяха част от резервата, това не беше гарантирано? Защото аз израстнах на тоя бряг, и помня много добре, че до него нямаше път, а само тясна пътека, по която стигах до морето с колело. Коли нямаше, нито джипове, които да паркират направо на пясъка. Нямаше и път. Дъното на залива беше покрито с големи камъни, обрасли с водорасли и големи черни миди, което ме научи, че „из морето не се крачи“, така казваха дядо ми и баща ми, когато се учех да плувам в тоя залив.

Сега камъни няма – явно са се разтворили някак в морето в услуга на плажуващите. Тюлени също няма, а и няма как да има, те са диви животни и не съжителстват нито с автомобили, нито с плажуващи.   

Според справката в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България, в Защитена местност „Степите“ се забраняват следните дейности: 
 

♦ събирането на диворастящи растения, плодове и семена; 

♦ употреба на химически средства за растителна защита; 

♦ паша на домашен добитък; 

♦ всякакъв вид строителство; 

♦ добив на инертни материали и други полезни изкопаеми; 

♦ лова и риболова. 
 

В закона не се казва нищо за планираните „временни постройки“ за удобство на туристите, нито за отдаване плажа на концесия с цел „опазването“ му.

Всъщност, ако искахме да има плаж на Болата, можехме просто да спазим закона и да не допускаме нито строеж на път до него, нито превръщането на входа на залива в паркинг. 

  

 

 

 

 

 

Бих попитала кмета на Каварна Ставрева, какво попречи да се спази закона докато плажът беше част от резервата? 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бих попитала кмета на Каварна Ставрева, какво попречи да се спази закона докато плажът беше част от резервата? 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бих попитала и екоминистъра защо се случва така, че забраната за строителство не е гарантирана в резерват, а в защитена местност ни уверявате, че е?

 

Според разследване на сайта „Бивол“, основните собственици на земи в територията не са нито община Каварна, нито местните дребни собственици на лозя и бостани от село Българево, а са групировката ТИМ, която по принцип не се коментира в района, както и фирмата „Милениум Енд Ко“ ЕООД, собственост на офшорна компания, която се свързва с Красимир Гергов.

Разбира се, всеки от местните ще напомни, че аз съм далеч, в София, и не знам колко е тежко положението там. Напротив, знам. Но теорията за това, че не може да се направи омлет, без да се счупят няколко яйца изобщо не ме устройва в момента. Защото все пак това беше Добруджа, основното ѝ предназначение не е нито да е голф-игрище, нито ветрогенераторен парк, нито туристическа атракция за хора с амбиции да станат център на световния туризъм.  

Кметът на Каварна Нина Ставрева заявила, че за всички жители на близкото село Българево, за цялата местна общност е много важно да има свободен достъп до „Болата“, да бъде гарантирана сигурността на плажуващите и да има елементарни условия за почивка. Това изказване буди подозрения, че скоро на и без това тясната пясъчна ивица ще изникнат чадъри и шезлонги на безумни цени, „преместваеми постройки“ за алкохол и храна, сергийки за сувенирчета и плажни шапки, а в перспектива  се очакват и по- сериозни постройки като бунгала, евентуално и хотели…

Защото, нали, необходимост има, а общината и екоминистерството отговарят на необходимостите. Не на моите, но на нечии…

Всичко това ми напомня хората в Габрово и Стара Загора, които твърдяха, че не искат децата да живеят по дърветата, а в апартаменти. Напомня ми бетонираните плажове на Слънчев бряг и Несебър, където и със специална  покана не бих отишла. Напомня ми „временните постройки“ с бетонови основи на Иракли.

Светът се променя, чиста истина е това. Но или се променя в грешна посока, или просто ще трябва да сляза…