Макар взаимодействието между главния ни мозък и червата ни се изучава много години, то е много по-сложно, отколкото по-рано се предполагаше. Оказва се, че нашият разум може до някаква степен да се контролира от бактериите в червата ни.
Каква власт имат микробите?
Червата ни защитават от патогени, но в същото време стимулира оцеляването и растежа в него на полезни за здравето ни бактерии. Повечето от тези едноклетъчни микроорганизми живеят е дебелото черво, където в 1 грам съдържимо обитават не по-малко от 1 трилион. Колко е количеството бактерии в червата е сложно да се прецени: в днешно време за най-близко се смята предположението, че с всеки акт на дефекация организмът ни изхвърля около 40 трилиона бактерии, които са основният компонент в червата ни.
За да си представим колко голямо е това число, трябва да имаме предвид, че тялото ни се състои от около 30 трилиона клетки. Така че в най-прекия смисъл на думата ние сме повече бактерии, отколкото хора. Повечето от чревните ни микроорганизми принадлежат към 30-40 вида, но в червата може да имаме до 1000 различни видове. Всички заедно те се наричат микробиом.
Разбира се, бактериите получават полза от топлото и хранителните вещества в корема ни, но това не са едностранни отношения – те също имат определено влияние върху организма ни. Някои от техните видове са полезни за нас, като разграждат хранителните влакна на мастните киселини с къса верига, които след това се абсорбират в червата и се използват от организма. Те метаболизират редица химични съединения и играят важна роля в синтеза на витамините от В групата и витамин К.
От друга страна, скорошно изследване, проведено през 2013 година, достигна до извода, че нарушението в регулацията на чревните бактерии може да е важен фактор в развитието на възпалителни и автоимунни заболявания. Ролята на микробиома в съхранението на здравето и развитието на болестите едва сега започва да открива тайните си.
Последното и, може би, най-значителното откритие е способността на чревните бактерии да влияят върху дейността на главния мозък и върху нашето поведение.
Защо коремът и мозъкът са свързани помежду си?
Съдържанието на червата ни е въпрос на живот и смърт. Ако червата ни са празни, мозъкът ни трябва да знае за това; ако в червата ни има проблем, който възпрепятства усвояването на необходимите питателни вещества, мозъкът трябва да бъде информиран за това; ако червата ни се сблъскват с атака от патогени, мозъкът ни трябва да е в крак с това.
Връзката между мозъка и корема се осъществява чрез хормонални, имунологични и нервни механизми през централната и ентералната нервна система, които регулират функционирането на червата. Макар на пръв поглед връзката между червата и мозъка да е неочаквана, всички ние усещаме съществуването и.
Взаимната връзка между стреса, безпокойството и учестеното изпразване на червата не е тайна за никого. Тези „диалози“ между мозъка и корема от известно време се изучават от учените. Въпреки това наскоро пред изследователите проблесна ново ниво на това партньорство – сега те разглеждат влиянието на нашия микробиом върху оста корем-мозък. С други думи, учените са си задали въпроса: влияят ли бактериите в червата ни върху нашата психология и поведение? Изследователите едва сега започват да повдигат завесата пред тайните на оста „мозък-корем-микробиом“.
Стресът и коремът
При хората хипоталамо-хипофизно-надбъбречната система е основният отговорник за всеки вид стрес. Това е един от основните компоненти в лимбичната система, който участва активно в емоциите и паметта.
Стресът активира хипоталамо-хипофизно-надбъбречната система и води до освобождаването на кортизол – хормона на стреса – който оказва различни ефекти върху много органи, включително главния мозък и червата. По този начин реакцията на мозъка към стреса има пряко влияние върху клетките на червата, включително епителните и имунните клетки, ентералните неврони, интерстициалните клетки на Кахал (клетките, които управляват чревната перисталтика) и ентерохромафинните клетки (клетките, които синтезират серотонин). От друга страна, всички тези клетки са под влиянието и на нашата армия от бактерии.
Макар механизмите, с помощна на които микробиомът регулира работата на мозъка, да са по-малко познати, броят на научните доказателства за това, че между тях има двустранен диалог, расте.
Разберете какви промени в мозъка предизвикват бактериите в нас и как влияят върху този орган в продължението на нашата статия – тук!
