Кое е правилно и кое погрешно ? – това е въпросът, който твърде често си задаваме и който няма нищо общо с религиозните , философските или етичните теми в нашия живот.
От значение е начинът, по който схващанията ни, за това кое е правилно и кое – погрешно пречат на нашето щастие. Възможно е да сме възприели редица нездрави мнения, според които „правилно“е еквивалент на добро или справедливо, а „погрешно“ интерпретираме с лошо или несправедливо.
Думата „правилно“ предполага сигурност, че когато извърши ме която и да било дейност по определен начин, непременно крайният резултат, ще бъде отличен.
Сигурност не съществува в живота – е истината, която трудно различаваме в нашето ежедневие.
Тази житейска истина налага, свикването с мисълта, че всяко решение носи различност и нова ефективност. Винаги обаче в момента, в който стане въпрос – кое е правилно и кое погрешно – ние попадаме в капан.
Потребността ни да намираме правилния отговор може до известна степен да е свързана с необходимостта от сигурност. Тя може да е проява на желанието ни да разполовяваме света на крайности – черно или бяло, правилно или погрешно, добро или зло, красиво или грозно.
Интелигентните хора обикалят из сивите зони на решенията, но много рядко спират в черната или бялата зона.
Склонността на мнозина от нас да бъдат винаги прави, се проявява не само в брака, но и в междуличностните взаимоотношения на всички възрастови нива. Обсъжданията между партньорите често се превръщат в състезание , в което единият партньор е прав, а другият никога. Често се чува:
„Винаги смяташ, че ти си правият/ правата..“ или „Никога не признаваш, че може да си сгрешил/а…“ В тези спорове обаче няма прави или виновни партньори.
Всички сме уникални в същността си и реагираме от различен ъгъл на случващото се, в живота . Когато единият от спорещите, винаги трябва да е прав, изход от положението е да се прекъсне общуването.
Изходът от този капан е да спрем да мислим в категориите – правилно и неправилно.
Когато позволим на другия, да бъде различен от нас, ще преодолеем различията, в които неуморно , но безуспешно се стремим да бъдем винаги прави.
Всевъзможните схващания за това, кое е правилно или погрешно объркват живота ни, особено когато се сблъскваме с потребността на друг човек, от неговите собствени „ би трябвало..“.
Когато се откажем от неточните и саморазрушаващи схващания за правилност и погрешност, ще установим че вземането на решение е въпрос на преценяване. Включително кои последствия бихме предпочели в настоящият момент.
Ефективността ни, не се измерва със способността да правим правилен избор. Емоционалното ни състояние след избора, е най – значимият барометър на личната ни цялостност в настоящият момент.
Сформирането на нов начин на мислене включва взимане на решения, без да ги делим в категориите правилно и неправилно.
Виктория Викторова
