Икономическа криза

С настъпването на световната икономическа криза, след 2007 г. и 2008 г. се наблюдава голям скок в лихвените нива по потребителските кредити, като те достигат до 13,48% през 2009 г. След тези високи стойности се оформя тенденция към плавно намаляване. Данните за средните лихвени проценти по потребителски кредити показват намаление в евро и лева. Намалението по лихвените проценти в чужда валута е по-осезаемо и датира от края на 2014 г. Данните за средните лихвени проценти в левове през 2015 г. очертават плавно намаляване, като през март 2016 г., за пръв път от октомври 2007 г. насам средният лихвен процент по потребителските кредити в левове спада под 10% (фиг. 2).

Новини от страната и чужбина

Fibank в подкрепа на българския бизнес
Пловдивските новини, които не трябваше да пропускате през седмицата
Здравето е тема, по която винаги има куп мнения и …
Руският олигарх Дерипаска е пред фалит заради санкциите от САЩ

Лихвените нива са в корелационна връзка с риска и намаляването им може да е съпроводено с отчитане на намаляване на обезценените експозиции, както и с пазарна конкуренция. Тенденцията, която се очаква, е потребителското кредитиране да се движи с най-малки темпове, тъй като за голяма част от възникналите разходи гражданите ще използват собствени спестени средства и ще прибягват до кредит, когато нямат такива или собствените спестени средства не са достатъчни.

Кредитите с бенефициенти кредитни институции са също с различни стойности през годините, като имат широк диапазон от 9% до16%. Според Базелските стандарти този тип кредити носят помалък риск. Най-много кредити са били отпуснати през 2014 г., докато краят на изследвания период е белязан със силен спад с близо 8%.

С най-малък дял отпуснати кредити са кредитите към некредитни институции, към Централните правителства и Централни банки (към 2015 г.), при които няма големи промени през разглеждания период. Тези експозиции са сравнително най-безрисковите и според Базелските стандарти на тях се дава ниско ниво на провизия, но в същото време не са доходни.

Както стана ясно, кредитната дейност на банките в България е насочена основно към две групи кредитополучатели, които формират най-голям дял (около 80–85%) от отпуснатите кредити – това са кредитите към корпоративни клиенти и експозициите на дребно. Тези кредити могат да се анализират от гл.т. на класификацията на рисковите им експозиции. Проблемни са експозициите, класифицирани като „необслужвани“ и „със загуба“. Поради тази причина основният фокус в анализа на динамиката е насочен към тях.

За необслужваните експозиции са характерни съществени нарушения в тяхното обслужване, свързани с натрупани просрочени плащания по главницата или по лихвите със забавяне между 90 и 180 дни. Друг критерий за необслужваните експозиции е финансовото състояние на длъжника. Ако то се влоши, има риск за погасяването на задълженията.

Експозиции, класифицирани като „необслужвани“ и „със загуба“, са отчетени по отменената от 01.01.2014 г. Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, обн., ДВ, бр.3/2008 г., посл. изм. и доп. бр. 48/2011 г.