Оценката дали да бъдат признати
очакваните кредитни загуби за целия срок на финансовия инструмент следва да се
основава на значително повишаване на вероятността или риска от настъпване на
неизпълнение след първоначалното
признаване, а не на доказателства за кредитната обезценка на финансовия
актив към отчетната дата или действително настъпило неизпълнение.
Ето
каква е нашата концепция:
Оценката за качеството на всяка една
експозиция се базира върху кредитоспособността на длъжника и
кредитоспособността на бизнес-групата, към която принадлежи той. Оценката се
фокусира върху възможността на длъжника да заплаща всички дължими суми съгласно
договорните условия. Тя отразява всички релевантни факти, налични към датата на
отчета, които влияят на събираемостта на лихвите и главницата.
Оценката на финансовото състояние на
длъжника включва и качествен, и количествен анализ, за да се вземат предвид
всички обстоятелства, които могат да доведат до риск от загуби. При анализа на
финансовото състояние се цели постигането на обща оценка на необходимостта от
обезценка и категоризация на кредитополучателите, от гледна точка на индикации за настъпване на събитие на загуба и
признаци за настъпване на неизпълнение
(по смисъла на Регламент (ЕС) 575/2013), например:
1.1. Съществени финансови затруднения на кредитополучателя, при
които:
n банката е спряла текущото начисляване на лихви;
n банката извършва специфична кредитна корекция вследствие на
констатирано
съществено влошаване на кредитното качество, настъпило след като е поела
експозицията;
n банката продава кредитното задължение със съществена икономическа
загуба във връзка с кредита;
n банката е съгласна да приеме принудително преструктуриране на
кредитното задължение, което е вероятно да доведе до намаление на размера на
финансовото задължение чрез съществено опрощаване или отлагане на плащането на
главница, лихви или, където е приложимо, на такси;
банката е поискала откриване на процедура за обявяване на длъж-
ника в
несъстоятелност или на подобна процедура във връзка с кредитно задължение на
длъжника към нея;
n длъжникът е поискал или е обявен в несъстоятелност, или е потърсил
друга подобна защита и това би довело до забавяне на погасяването или до
неизпълнение на кредитното задължение към банката.
1.2.
Нарушаване на договорни условия, като:
просрочване на плащания по главница и/или лихва; n невъзможност от страна на длъжника да
обслужи договорените плащания по главницата или лихвите на заема поради
недостатъчни парични потоци и/или липса на опции за рефинансиране.
1.3. Вероятност длъжникът да изпадне в несъстоятелност или друга
форма на финансова реорганизация.
Нашето разбиране е, че по принцип
кредитният риск ще нарасне значително преди кредитното качество на финансовия
актив да се влоши значително или да настъпи действително неизпълнение.
Обикновено кредитният риск нараства значително преди по финансовия инструмент
да бъде наблюдавано просрочие или друг фактор, свързан със забавяне от страна
на кредитополучателя. Ето защо при наличието на разумна и аргументирана
информация, достъпна без извършване на излишни разходи или усилия, която касае
по-скоро бъдещи събития, а не просрочия, тя трябва да се използва за оценка на
промените в кредитния риск.
При определени обстоятелства банката
не разполага с разумна и аргументирана информация, достъпна без извършване на
излишни разходи или усилия, за оценяване на очакваните кредитни загуби за целия
срок на отделна кредитна експозиция. В този случай се признават очакваните
кредитни загуби за целия срок на кредитните експозиции на колективна основа,
при която се взема предвид всеобхватната информация за кредитния риск. Тази
всеобхватна информация за кредитния риск трябва да включва не само информация
за просрочия, но и цялата уместна кредитна информация, в т.ч. макроикономическа
информация за бъдещи периоди, с цел да се получат приблизителни резултати за
признаване на очакваните кредитни загуби за целия срок на финансовите
инструменти.
Удачно е банката да групира финансовите инструменти (кредитните
продукти) на базата на общи характеристики на кредитния риск с цел провеждане
на анализ, целящ своевременното установяване на значително увеличение на
кредитния риск и признаване на очакваните кредитни загуби за целия срок на
кредитните експозиции на колективна основа. Общите характеристики на кредитния
риск могат да включват например[2]: а) вид инструмент; б) рейтинг за кредитния риск; в) вид обезпечение;
г) дата на първоначално признаване; д) остатъчен срок до падежа; е) отрасъл; ж)
географско местоположение на кредитополучателя; з) относителната стойност на
обезпечението спрямо финансовия
актив, ако тя оказва въздействие върху вероятността от настъпване на
неизпълнение.
По логиката на МСФО 9 (параграф
5.5.4) очакваните кредитни загуби за целия срок на експозициите трябва да бъдат
признати за всички финансови инструменти, за които е настъпило значително
увеличение на кредитния риск след първоначалното признаване. Ако във връзка с
постигането на тази цел банката не е в състояние да групира финансовите
инструменти, за които се счита, че кредитният им риск е нараснал значително
след първоначалното признаване, въз основа на общи характеристики на кредитния
риск, то тя следва да признае очакваните кредитни загуби за целия срок само на
част от финансовите активи, за които се смята, че кредитният им риск е нараснал
значително. Обобщаването на финансови инструменти с оглед оценка на промените в
кредитния им риск на колективна основа може да се променя с времето, когато е
налице нова информация за групи от или отделни финансови инструменти.
Доколко значителна е промяната в
кредитния риск след първоначалното признаване, зависи от риска от настъпване на
неизпълнение към първоначалното признаване. Следователно изменението на риска
от настъпване на неизпълнение в абсолютно изражение ще бъде по-значително за
финансов инструмент с по-нисък първоначален риск от настъпване на неизпълнение,
отколкото за финансов инструмент с по-висок първоначален риск от настъпване на
неизпълнение. МСФО не дава точно определение на събитие на неизпълнение, но
изисква всяко предприятие да има такава. При банките може да се използва
регулаторната дефиниция, ако съответства на тази, използвана за целите на
вътрешното управление на риска; ако съдържа качествени индикатори и ако се
прилага последователно: счита се, че е настъпило неизпълнение по отношение на
определен длъжник, когато са изпълнени следните две условия или поне едно от
тях:
институцията счита, че е малко вероятно длъжникът да изплати изцяло
своите кредитни задължения към нея, към нейното предприятие майка или към някое
от дъщерните предприятия, без да се
предприемат действия от страна на институцията, като например по реализиране на
обезпечение;
длъжникът е в просрочие от повече от 90 дни по съществена част от
кредитното си задължение към институцията, нейното предприятие майка или някое
от дъщерните предприятия (в класа
експозиции на дребно, както и експозиции към субекти от публичния сектор,
компетентните органи могат да заменят срока от 90 дни със срок от 180 дни за
експозиции, обезпечени с жилищен имот или търговски недвижим имот на мСП).
Съществува обаче оборима презумпция, че неизпълнението не настъпва
по-късно от момента, в който просрочието по финансовия актив е достигнало 90
дни, освен ако банката не разполага с разумна и аргументирана информация, която
удостоверява, че е по-подходящо да се използва критерий за неизпълнението към
по-задна дата. Елементите, които се приемат като признаци за настъпване на
неизпълнение, включват събития.
