Организацията на счетоводното
отчитане на финансовите активи в момента се ръководи от МСС 39 Финансови
инструменти: признаване и оценяване – модел, базиран на претърпяната загуба:
n признават се загуби, възникнали от минали събития, но не бъдещи такива;
n изисква се голяма доза субективизъм; n стандартът е базиран на принципи; n има изискване за обективно свидетелство за обезценка.
Проблеми, които могат да бъдат
формулирани – признаване на загубите „too little too late“ (много малко, много
късно; прекалено малко, прекалено късно); съществува конфликт с надзорната
перспектива, която е базирана на очакваната загуба; този подход е процикличен.
МСФО 9 изисква категоризация на
всички финансови активи в три фази/степени (three stages)17 на кредитен риск, за целите на оценката на очакваната загуба и в
зависимост от степента на кредитен риск. Във фаза 1 ще попадат активи,
оценявани по амортизирана стойност (АС), вкл. дългови инструменти, оценявани по
справедлива стойност в друг всеобхватен доход, които в момента на
първоначалното признаване са извън зависимостта от степента на кредитния риск.
За този етап няма събитие, което да е пряко свързано с възможни бъдещи загуби
по портфейла, затова активите ще се обезценяват на портфейлна (колективна)
основа, а резервът от обезценка ще се формира на базата на очакваните загуби за
следващите 12 месеца (така ще се получи съчетание с изискванията на Базелската
рамка), а не за целия срок на кредита. Във фаза 2 ще се включват активи, за
които от момента на първоначалното признаване е настъпило значително влошаване
на кредитното качество, но то не трябва да се свързва с индивидуалното
обезценяване на конкретни активи (настъпили са събития, пряко свързани с
възможни бъдещи загуби по портфейла, но не по конкретни кредити; няма обективно
доказателство за кредитна обезценка). Преминаването във фаза 2 е предизвикано
от относителната промяна в кредитния
риск, а не от абсолютния кредитен риск към датата на отчитане. Резервът по този
етап също ще се създава на колективна (портфейлна) основа и ще се определя въз
основа на загубите за целия оставащ срок (LT – Lifetime) на кредитите от
портфейла. Фаза 3 включва активи, за всеки от които в бъдеще се очакват загуби;
настъпило е влошаване на кредитното качество, но това влошаване е свързано с
конкретни активи; налице е обективно доказателство за кредитна обезценка. И тук
резервът ще се създава въз основа на очакваните загуби за целия оставащ срок
(LT) на кредита, но загубите ще се оценяват не на портфейлна основа, а на
индивидуална основа (по конкретни кредити).
