Продължителните изследвания очертаха
предложението за по-надеждни провизионни практики в няколко насоки:
1. Промяна на приложимия счетоводен стандарт в посока подход на
очакваната загуба (EL). Този подход дава възможност за провизиране на
потенциални (бъдещи) загуби без изискване за обективни доказателства за
влошаване.[3] По
този начин се постига:
n уеднаквяване на изискванията между дефиницията за „default“ на Базел
и обективните свидетелства за обезценка;
n използване на Базел сегментацията за определяне на обезценка по
кредити със сходни характеристики;
n използване на коефициентите за вероятност от неизпълнение (PD) и
загуба при неизпълнение (LGD) за калкулиране на обезценки по тези кредити;
Новини от страната и чужбина
Fibank подкрепя турнето на „Легендите“
Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица
Мнения за нашия екип
Лъжата за втория фалит при Тодор Живков: Братска съветска помощ ни измъква от тежката криза
Възможност да се приложи счетоводният принцип на предпазливост и
подходящата обезценка на „портфейлна основа“ за кредити и вземания със сходни
характеристики, като се преодолее системното подценяване на провизиите за тези
портфейли.
Актуализиране на надзорните изисквания, за да са в съответствие с
преминаването към подход на очаквана загуба (EL подход) и да се получи
хармонизиране между надзорния и счетоводния подход.
Провизиите (обезценките) за кредитни
загуби трябва да бъдат ясни и базирани на прозрачни методологии, свързани с
очакваните кредитни загуби в съществуващия кредитен портфейл за целия му живот.
Счетоводният модел за провизиите
(обезценките) трябва да дава и възможност за ранна идентификация и разпознаване
на загубите чрез включване на по-широк набор от налична кредитна информация,
прилагане на професионална преценка при сравнение с водещи икономически
индикатори и съществуващи практики, в сравнение със сега включената в модела на
„претърпените“ загуби.
Като охранителна мярка, обособяване на група от възпиращи фактори
към прекалено провизиране. Новите стандарти трябва да използват подходи, които
са изградени на подходяща информация от вътрешните системи за управление на
банковите рискове и капиталовата адекватност и да насърчават използване на
вътрешни модели за рейтинговане на кредитния портфейл.
Бизнес моделът на всяка кредитна
институция, голяма или малка, основно се фокусира върху доходите (печалбата) от
кредитиране на различни кредитополучатели – физически лица и предприятия.
Следователно здравето на кредитната институция е силно чувствително към
качеството на кредитния портфейл: всяко увеличение на
величината на кредитния портфейл се отразява пропорционално на нарастването на
риска от очакваните (в бъдеще) загуби.
Докато регулаторната рамка изисква
от банките да осигурят адекватно покритие за очакваните загуби (EL) от
кредитния портфейл с необходимия капитал, то в съответствие със съществуващите
счетоводни стандарти тези загуби се отчитат само след като са извършени реално.
Ето защо още през м. юли 2014 г. СМСС представи окончателния вариант на
насоките за въвеждане на модел на
очакваните загуби за счетоводна обезценка.
От
началото на 2018 г. всички финансови институции задължително ще прилагат този
модел. Затова, според нас, е важно да се обсъжда моделът за обезценка на базата
на очакваните загуби, като се сравнява с модела на EL според Базелската
регулаторна рамка, доколкото е вероятно насоките на МСФО 9 да повлияят върху
регулаторния капитал на банките.
