Какви са предимствата за банките, за да може да се получи поточна и вярна оценка за финансовите активи и пасиви?

1
142
Добави коментар

Създава се уникална възможност да се отмени оценката по справедлива
стойност (СС) и да се прекласифицират тези инструменти, по-рано класифицирани и
оценени по СС чрез печалбата или загубата, или повторно да се използва
възможността за оценка по СС за финансовите инструменти в случаи на „счетоводно
несъответствие“. Прекласификация е необходима, когато се променя бизнес моделът
за управление на финансовите активи, за да се отразят съответните изменения.
Очаква се, че подобни промени ще се случват рядко; във всички други ситуации
прекласификацията ще е недопустима. Примери, в които прекласификация не се
извършва, тъй като липсва необходимата промяна в бизнес модела: промяна в
намерението за управление на отделни финансови активи (даже в случаи на
значителни промени в пазарните условия); временно изчезване на конкретен пазар
за финансови активи; прехвърляне на финансови активи между съществуващи бизнес
модели.

Новини от страната и чужбина

Fibank подкрепя турнето на „Легендите“
Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица
Мнения за нашия екип
Лъжата за втория фалит при Тодор Живков: Братска съветска помощ ни измъква от тежката криза 

     Възможност намалението в СС да не се отразява в пълна степен върху
величината на обезценката при дългосрочните инвестиции „на разположение за
продажба“ чрез прекласифицирането им в категория „оценявани по амортизирана
стойност (АС)“, ако те удовлетворяват критерия „бизнес модел“ и имат определена
характеристика на договорените парични потоци.

Възможност да не се отразява обезценка на наличните капиталови инструменти
„на разположение за продажба“ поради значително или продължително намаление на
СС чрез оценка по СС чрез друг всеобхватен доход.

Възможност за възстановяване на по-рано отразената обезценка в СС на
капиталови инструменти „на разположение за продажба“, чиято СС се увеличава
чрез прекласификацията им по СС чрез печалбата или загубата.

 Възможност в бъдеще да се организира отчитане на хеджирането за
дълговите инструменти, които по-рано са били класифицирани в групата „държани
до падеж“.

 За наличните капиталови инструменти „на разположение за продажба“,
които ще се отчитат по СС чрез печалбата или загубата (или чрез друг
всеобхватен доход), необходимостта от проверка за обезценка отпада и при
нарастване на пазарните цени загубите от обезценка ще се възстановяват в отчета
за печалбите или загубите (при условие че промените в СС не се отразяват в друг
всеобхватен доход).

n Прибавяме и новата философия за справедливата стойност (fair value)[1] –
цената, която би била получена при продажбата на актива или платена при
прехвърлянето на пасива при нормална, обичайна за бизнеса сделка (orderly
transaction) между участниците на пазара (market participants) на датата на
оценката на тази стойност. Фокусът се поставя върху цената на изхода за актива
и пасива (exit price), а не върху цената на входа – покупната цена (entry
price).

Оценката за справедливата стойност
предполага, че сделката по продажбата на актива или уреждането на задължението
ще се извърши:

 на основния пазар – това е пазарът с най-голям обем и степен на

активност
(най-голяма ликвидност) по покупко-продажбата на актива или пасива, който
предприятието трябва да измери; или

 на най-благоприятния за банката пазар (при отсъствие на основен
пазар) – пазарът, на който е възможно да се получи максимална сума при продажбата
на актива или да се плати минимална сума при прехвърляне на пасива (след
отчитане на разходите по сделката и транспортните разходи).

Измерването на справедливата стойност
се подрежда в три степени (равнища) в зависимост от надеждността на информацията
– дали максимално се използват наблюдавани данни и в минимална степен –
ненаблюдавани:

 първа степен (равнище) (Level 1 inputs): котирани цени
(недисконтирани) на активен пазар на идентични активи или задължения, данни за
които банката може да получи на датата на оценката. n втора степен (равнище) (Level 2 inputs): изходните данни не са
котирани цени, включени в първото равнище, но те пряко или косвено са
наблюдавани (oservable) по отношение на актива или пасива – котирани цени на
активни пазари за сходни активи или пасиви; котирани цени на неактивни пазари
за идентични или сходни активи или пасиви; некотирани цени с наблюдавани
входящи данни за актива или пасива;

 трета степен (равнище) (Level 3 inputs): ненаблюдавани изходни данни
за съответния актив или пасив.