ДО МЕН ПОЛЕГНИ
До мен полегни в сеното на лятото
в леглото застлано от мравешки стъпки
върху тайните бели пътеки на времето.
Събуй си сандалите,
ръце подложи под главата,
очи затвори,
за да видиш по пладне звездите в небето,
за да видиш как крача сред тях
по блестящата дълга следа на мечтата,
как събирам в букет разпиляното време.
Не отваряй очи и слух напрегни,
за да чуеш смеха на всемира,
за да чуеш последните думи
родени от моята тръпнеща нежност.
До мен полегни да усетиш дъха
на живота минаващ през мен в тишината,
на заспалото лято на моето рамо.
