ЗА ИЗКАЧВАНЕТО И СПУСКАНЕТО от Димитър Стоянович
Винаги съм считал, че карането на ски е непогрешим признак за вродена инте- лигентност. Може би поради тази при- чина така и не се научих, а баща ми с присъща- та ирония в дъното на очите си само клатеше глава и изчезваше нагоре към върха с любимите си дървени ски от 30-те години с енигматична- та марка „Хугасян“. Всъщност онова, което днес по-интелигент- ната част от обществото нарича ски, произ- лиза от Скандинавския полуостров и означава „парче дърво“. Преди да се превърнат в спорт, начин на живот и начин на мислене, ските са използвани предимно за лов и военни маневри, като именно в норвежката армия през 18-и век за пръв път се организират състезания по ски- орски преходи и стрелба. В средата на следва- щия 19-и век състезанията стават национал- ни, като постепенно се превръщат в спорт за развлечение. Оттогава датират и първите ски скокове – Олаф Рие от Телемарк е първият човек, записал ски скок, когато през 1809 г. ус- пява да скочи над 9 м пред публика. В средата на 19-и век ските се разделят на два основни клона – северни дисциплини (ски бягане, биат- лон) и алпийски дисциплини (спускане). За това спомага норвежецът Сондре Норхайм, който изобретява нови автомати и нови по-къси вталени ски за улеснение при завоите и така дава началото на стила „телемарк“. Алпийски- ят клон на ските става по-масовият най-вече заради адреналина, който носят спусканията, а и заради удобството на първите лифтове. Идва и времето технологиите да се намесят, за да предложат най-ергономичната и удоб- на форма на ските, автоматите, подходящи обувки, леко и удобно облекло, а фирмите, с част от които ще се запознаете на следва- щите страници, отдавна са се превърнали в символ и на добрия вкус. Въобще хубаво е да се карат ски. Както отбелязва писателят Син- клер Луис, „зимата не е сезон, тя е занимание“.
