Велики истории като за боливудски филм.
Единадесетметрови удари, изпълнени от най-скъпо платените и най-титуловани футболисти в света бяха спасени от абсолютни аутсайдери, оказали авали се на световния футболен форум почти случайно.
Най-напред дузпата на Меси не успя да влезе във вратата на стража на Исландия Ханес Халдорсон, който си изкарва прехраната като режисьор и рита футбол само в свободното си време.
Снощи вратарят на Иран спаси дузпата на Кристиано Роналдо,
Снощи момчето, което някога пасеше овце и спеше по улиците, спаси дузпа на Кристиано Роналдо ине допусна загуба за националния отбор на Иран. Прегръщаше топката след спасяването, сякаш никога няма да я пусне. Това бе моментът, заради който всичко преживяно през годините си струваше.
Името му е Алиреза Бейранванд. Днес той е герой в световните медии.
Иранският национален тим започна участието си на Мондиала в Русия като тотален аутсайдер в групата си. Но момчетата на Карлош Кейруш оставиха отлични впечатления и бяха на косъм да шокират грандовете Испания и Португалия.
„Персийските лъвове“ имаха отличен шанс в последните секунди на мача си срещу Португалия, но го изпуснаха и завършиха наравно 1:1, което ги изхвърли от турнира.
До този миг можеше и да не се стигне, ако вратарят Алиреза Бейранванд не бе спасил дузпа на Кристиано Роналдо в 53-та минута.
Момент, който стана и символен за целия двубой.
Малко предистория.
Преди 12 години, на Мондиала в Германия, Португалия и Иран отново бяха в една група, а „мореплавателите“ победиха с 2:0.
Вторият гол бе дело на Роналдо именно от дузпа. В момента, в който играчът на „Манчестър Юнайтед“ празнуваше попадението си, някъде в Техеран едно 14-годишно момче метеше улиците, за да събере пари за храна.
Алиреза Бейранванд е роден в селцето Сарб Е-Яс, което има население под 1000 души – почти всичките от тях номади и животновъди. Такова е и семейството на Бейранванд. По цяла година той обикаля с баща си и стадото овце в търсене на плодородни земи из суровите и каменисти ирански планини.
Младият Алиреза обаче расте със само една мечта – да играе футбол.
Разбира се, идеята не се харесва на баща му, защото някой трябва да му помага с овцете. Бейранванд тренира в местния тим, а ядосаният му татко изхвърля ръкавиците и обувките му.
Не че това спира бъдещия национален вратар, който продължава да тренира бос.
Един ден 14-годишният младеж взима пари назаем от приятел и бяга от дома си към столицата Техеран. Намира си работа – мете улиците, а вечер спи зад някой ъгъл.
„Аз не просех, но често хората ми оставяха монети“, спомня си той.
Иска да се запише в школата на клуба „Вахд“, но му искат непосилните $30 такса.
Бейранванд работи в текстилна фабрика и автомивка, а вечер започва да спи пред трировъчното игрище. Така един ден треньор от школата се смилява над него и го взима на проби, където Алиреза показва страхотни неща.
Вече на 16 години, той е висок 194 см и показва отлични качества. Това не остава незабелязано и Алиреза Бейранванд отива в школата на клуба „Нафт“.
Там му осигуряват покрив над главата, настаняват го в помещение на една джамия, но не за дълго. Скоро трябва да напусне мястото и започва работа като сервитьор, за да събере пари за подслон.
Така един ден съвсем случайно в ресторанта влиза треньорът му, който остава шокиран. Той се застъпва за него и се заема да промени нещата, а клубът му осигурява квартира. От този момент младият страж се концентрира изцяло върху тренировките.
Две години по-късно дебютира в елита на Иран, а през 2016-а си осигурява трансфер в най-успешния тим в страната – „Персеполис“, за да се превърне в национал.
