Колко от вас мечтаят за промяна, но нещо ви спира и неистово се съпротивлявате? Интересното е, че съпротивление има дори и когато човек има вид, че е убеден в ползата и. Основата на тази съпротива е в необходимостта да бъдем „прави“. Това е толкова програмирано в нас, че когато се сблъскаме с нещо ново на преден план излиза страхът да не би да сгрешим. Да бъдем „прави“ като, че ли се оказва въпрос на оцеляване. А да сгрешим би значило, че нещо с нас не е наред и няма да оцелеем. Затова дори подсъзнателно поддържаме един и същ модел на поведение, възприемайки го като шанс за съхраняване. На съзнателно ниво е възможно и да осъзнаваме, че имаме нужда от промяна. Но вътрешният бунт е толкова силен, че съпротивлението се оказва непосилно за преодоляване. И така се очертават двата полюса прави-грешни. Търсим непрекъснато доказателства, че позицията ни е „правилна“, че мисленето ни е „правилно“ и си стоим в стария модел, който може отдавна да не е работещ за нас. Има хора, които предпочитат да са повече прави, отколкото щастливи. Има хора, които са склонни да отхвърлят всичко и всеки, които им показват, че може би грешат. Има хора, които предпочитат да претърпят неуспех, но за да задоволят нуждата си да бъдат прави. Има хора, които се страхуват да кажат нещо, защото може да се окаже погрешно. Има хора, които се отказват да предприемат действия, защото ги е страх, че може да се окаже неправилно.
И ако се откривате някъде между тези хора, може би е време за размисъл. 1. Всяка позиция е вярна само наполовина, т.е. вярно е, че понякога правите грешки. И това е нормално, няма съвършени хора. Но и допускането на грешка не ви прави безотговорен, некомпетентен или несправящ се. 2. Анализирайте модела си на поведение и мисли. Кое от него вече не ви е нужно? 3. С какво по-добро можете да го замените? 4. Заменете го, тествайте, променяйте, дори грешете. Всяка ситуация и всеки момент ви учи не нещо.
Все още ли държите винаги да сте „прави“?!
