В резултат от извършени проучвания през месец май 2018 година на територията на Република Тува, Южен Сибир, археолози от Института по история на материалната култура в Санкт Петербург са открили мумифицирани останки на млада жена от народа хунну*. След допълнителни изследвания е установено, че тя е погребана с копринена рокля, а на кръста ѝ има колан с катарама със скъпоценни камъни. Учените обясняват, че откритието е направено едва сега, тъй като мястото, където е открит гроба, от десетилетия периодично се намира под вода.
хунну* – номадски народ, обитавал земите на днешен Южен Сибир, Северен Китай и Монголия между 16-ти век преди Новата ера и 5-ти век след Новата ера. В края на 3-ти век от Новата ера хунну основават империята си. До колкото е известно този народ е поддържал активни търговски отношения с Китай.
Учените наричат младата жена, открита в него, ‘Спящата красавица’ и се предполага, че е била погребана преди около 1900-2000 години.
Съдейки по копринената рокля и вещите, с които е намерена, експертите са на мнение, че е била силно почитана от народа си, като не изключват възможността тя дори да е с благороднически произход.
Наталия Соловиева, заместник-директор на Института по история на материалната култура в Санкт Петербург:
‘До главата ѝ е открита малка дървена кутия, покрита с кора от бреза. В нея екипът ни намери малко огледало с надписи на китайски език, поставено в нещо като калъф. В гроба са открити също и една ваза в хунну стил и съд, в който е оставена малко храна, а на гърдите ѝ имало малко пакетче с кедрови ядки. Следва да се отбележи, че при погребенията на хунну, поставянето на подобни лични вещи е обичайна практика.’
Археолозите твърдят, че откритието на гроба е станало по случайност и с голяма доза късмет. Те забелязали каменно образувание с правоъгълна форма на брега на язовира на река Енисей, когато нивото на водите му било ниско. Язовирът е направен в средата на 80-те години на миналия век, за да захранва водноелектрическа централа Саяно-Шушенская.
Предвид мястото, на което е открит гроба, учените били силно изненадани от факта, че останките не само са сухи, но сред тях има и запазени меки тъкани и кожа. Те го обясняват с това, че жената е положена в каменен ковчег, който от своя страна ‘не е позволил’ на водата да навлезе и повреди останките в него.
‘Въпреки че става въпрос за мумифицирани останки, те съществено се отличават от египетските. Благодарение на това, че каменният ковчег е бил херметически затворен, древните останки са останали сухи и с течение на времето при тях е настъпила така наречената естествена мумификация’ – споделя археологът Марина Килуновская пред руската информационна агенция ТАСС.
естествена мумификация – процес, при който тялото се изсушава. Възможно е да се случи в условия на ниска влага и липса на микроорганизмите, поради изключително сухия въздух.
Как археолозите са достигнали до гроба, предвид местоположението му?
Както вече беше отбелязано, язовирът съществува от средата на 80-те години на 20-ти век. От тогава насам всяка година в периода май-юни се осъществява контролирано изпускане, в резултат на което нивото на водите му се понижава. Това от своя страна дало възможност на учените да изследват територии, намиращи се под вода през по-голямата част от годината, които от край време се определят като археологически обект.
язовирът на река ЕнисейСнимки: siberiantimes.com
Учените допълват, че са необходими допълнителни анализи на мумията и вещите, открити в каменния гроб, от които се надяват да разберат как тялото на ‘Спящата красавица’ се е запазило толкова добре във времето, както и да научат повече за нея и народа ѝ.
Към настоящия момент древните артефакти са преместени в специализирана лаборатория и работата по тяхното изследване вече е започнала.
