Кръстевич – Копривщица – Клисура

1
188
Добави коментар

Рано-рано се събудихме и набързо съставихме план за ново приключение. Взехме раница, вода, по една връхна дреха и потеглихме към първата ни дестинация. На около 60 км северозападно от гр. Пловдив се намира с. Кръстевич и за час бяхме там. До самия комплекс „Бунтовна“ се достига с автомобил 12 км нагоре по черен път или пеш 7-8 км по туристическа пътека. Имаше доста купести облаци и предпочетохме да продължим за по-сигурно с колата. Бях прочела из разни сайтове, че периодично пътят се подравнява с трактор, но определено за по-ниски коли не е препоръчително. Почти нямаше други ентусиасти. Кара се бавно и много внимателно, което пък от своя страна ми позволи да разгледам живописната обстановка наоколо и да се насладя на природата. 

Туристическият възпоменателен комплекс се състои от 3 хижи „Бунтовна“, „Партизанска“ и „Воеводска“ насред Същинска Средна гора. Разполагат се в историческа и защитена местност наречена „Дъбите – конска поляна“, където могат да се видят останки от български укрепления от средновековието – Канарата, Кулата и Калето. Самото място носи възрожденски дух и атмосфера. Има паметници на борбени мъже, камъни с надписи „Четвърти революционен окръг 1875 –  1876 г.“, „Свобода или смърт“, „Априлско въстание“ и др., които си заслужава да бъдат видени, за да ни напомнят за предците ни и за миналото ни. 

В момента действаща беше х. Бунтовна и имаше група от посетители, които бяха пренощували там. Взехме си печат за 100-те НТО, но за съжаление нямаха марки. Разгледахме наоколо и се полюбувахме на величествената панорама, която се откри пред нас. В близост до комплекса се намира и връх Вълк, от който се вижда доста богата и красива средногорска гледка. 

На около 18 км северозападно се намира гр. Копривщица, който е известен като Архитектурно-исторически резерват и е част от 100-те НТО. Градът се намира в централната част на Същинска Средна гора и се разполага по долината на р. Тополница, която го разделя и му придава живописност. Оставихме колата в началото на града и тръгнахме да се разходим. Всички къщи са в старинен и възрожденски стил. Повечето магазинчета са дървени. Има множество чешми и исторически забележителности, а паркът е изключително красив. На центъра има купчийница и туристически център, където можете да си сложите печат в книжките и да си вземете марка. От там може да си закупите билети за посещение на къщите-музеи, някой сувенир за спомен, както и да получите информация за забележителностите и околността. 

В Архитектурно-историческия резерват можете да разгледате 6 къщи-музеи на видни български личности като Любен Каравелов (писател), Димчо Дебелянов (поет), Тодор Каблешков (революционер), Георги Бенковски (революционер), Петко Лютов (търговец) и Ненчо Ослеков (търговец, абаджия). Изключително много се впечатлих от училището „Св. Св. Кирил и Методий“, което е второто взаимно и е създадено през 1837 г., а малко по-късно през 1846 г. е превърнато в първото класно училище от Найден Геров. В момента е преустроено като Жив Музей, а в двора, който е доста обширен, се честват различни събития и празници.  

Други интересни забележителности са: • катедралната църква „Успение на Св. Богородица“ (1817 г.); • читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“; • костницата с останките на копривщенци, загинали в Априлското въстание; • чаршията със занаяти; • каменният мост „Първа пушка“, където е бил първият изстрел от Априлското въстание; • чешми, които са построени през различни исторически периоди – Керекова (1751 г.), Моравенова  (1843 г.), Мирчова (1857 г.) и други;

Копривщица е част от природния център „Богдан“. Природни забележителности са вр. Голям Богдан, вр. Св. Илия, вр. Барикади. Те са част от резервати в Средна гора и Централен Балкан. Друго интересно, което е хубаво да се знае е, че от тук е републиканският туристически маршрут „По стъпките на Апостола на свободата – Васил Левски“. Обходихме цялото историческо градче, а след това седнахме да обядваме в една от механите. Беше към 14:30 – 15:00 ч. и решихме, че е време да потеглим към последната ни спирка за деня – гр. Клисура. 

Клисура е едно малко и живописно градче, което се намира на 25 км североизточно от гр. Копривщица. Разположено е в планински район между Стара планина и Средна гора. Известно е със своята значимост по време на Априлското въстание. Паркирахме колата до кметството, а в близост се намира красивият храм „Успение Богородично“. Посетихме историческия музей, който също е част от националните обекти. Работното му време е понеделник – петък 08:00 – 12:00ч. и 13:00 – 17:00ч., събота и неделя 09:00 – 12:00 ч. и 13:00 – 17:00 ч. Входните такси са: 3лв. за възрастни и 2лв. за ученици, студенти и пенсионери. По желание може да си платите и за беседа 5лв. 

Интересно за самата сграда е, че е построена по повод 50 години от Априлското въстание. Музеят е на няколко етажа и е с постоянна експозиция. Сред най-ценните експонати е оригиналната камбана, която е известила началото на Априлското въстание в съдбоносния 20-ти април 1876 г. – два часа след обявяването на въстанието в гр. Копривщица. Друга гордост за музея е автентичното черешово топче. 

На първия етаж е разположена експозиция за поминъка на гражданите – розопроизводството, скотовъдството, както и развитието на просветата в града. Специално място е отделено на изтъкнати българи, родени в Клисура, като един от тях е основоположникът на книгоиздаването в България – Христо Данов. Вторият етаж е посветен на участието на клисурци в Априлското въстание – дрехи, оръжия, както и копие на знамето. На приземния етаж музеят разполага с художествена експозиция от творби на бележити български художници, сред които Златю Бояджиев, Христо Станчев, Димитър Киров и др. Към музея са Павурджиевата и Козинаровата къща, но не ни остана време да ги посетим, което ни дава основание да се завърнем някой ден в това чудно градче. 

Гледката, която наблюдавах на тръгване, беше невероятна. Ако не сте посещавали тези дестинации, то направете го час по-скоро. Определено няма да съжалите, а ще останете доволни и една идея по-богати и горди с българската природа и исторически дух.

До скоро, Маги