Лечебните свойства на българското кисело мляко са известни на човечеството от векове. Млечнокиселата ферментация се ползва от дълбока древност за цяр на редица болести, но едва през 1905г. научния труд на Стамен Григоров успява най-накрая да даде обяснение откъде идват лековитите качества на млечния продукт.
Стамен Гигов Григоров се ражда 1878г. в с. Студен извор, Трънско. Завършва средното си образование в София, а после любознателността му и стремежът му към знания го отвеждат до различни краища на Стария континент. Той следва естествени науки в Монпелие, а докторантурата си по медицина прави в Женева. Още по време на следването си Григоров прави впечатление на много буден студент. Той бива забелязан и от проф. Масол – експерт по бактериология, който е толкова доволен от работата на младия българин, че решава да го направи свой асистент в университета. Професорът също така силно подкрепя изследванията, които провежда младият студент и горещо го насърчава в дейността му. Затова когато през 1905г. след дълги часове наблюдение Стамен Григоров изолира за пръв път “една пръчица”, професор Масол е силно развълнуван. Тази пръчица е бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus, която по-късно ще стане ясно, че е незаменима съставка за протичането на ферментацията на киселото мляко. Професорът още същия ден изпраща писмо до своя руски колега Илия Мечников, в което оповестява големия научен напредък на тогава едва 27-годишния Григоров.
Това откритие предизвиква международни реакции. По предложение на проф. Масол ученът бива удостоен от Женевския университет с грамота и паричнo възнаграждение. Публикува и свой писмен труд относно сензационното си откритие в списание „Ревю медикал де ла Сюис Романд“. Тогава той нарича бактерията “Бацил А”. По-късно обаче тя ще бъде прекръстена от редица учени, но нито веднъж в пълното наименование няма да бъде пропуснато да се спомене името на българина, както и държавата, от която той прoизхожда. Така бактерията се сдобива с имената „термобактериум булгарикум“ през 1919г., „лактобацилус булгарикус“ (Григоров) през 1920г., „плокамобактериум булгарикум“ (Григоров) през 1927г., „лактобактериум булгарикум“ (Григоров) през 1949г., „бактериум булгарикум“ през 1962г.
Огромният принос на Стамен Григоров не се ограничава само с откритието на млечнокиселата бактерия. Той е също така откривател на ваксината срещу туберколоза. Въпреки всички тези научни успехи, Григоров остава верен и на родината – по време на Балканската война служи като военен лекар. През Първата световна война отново бива мобилизиран на същата длъжност. За заслугите си към държавата във военно време той е награден с орден „За храброст” и златен медал „Червен кръст“.
