Нови измерения на теорията за човешкия капитал в икономиката на знанието
Преминаването в световен мащаб към изграждането и развитието на информационно-иновационното общество и формирането на икономиката на знанието и иновационната икономика определя качествено нови измерения на натрупания човешки капитал и необ- ходимостта от изясняване на променените му функции, характерис- тики и значимост в тези условия.
Новини от страната и чужбина
Севдалина Василева е новият изпълнителен директор на Fibank Тръмп предрече фалит на култови компании — вижте кои „Уикилийкс“ — революцията в новините
Това безусловно повлиява върху развитието на теориите за човешкия капитал през последните три десетилетия в посока към формулирането на коренно различния под- ход към неговата роля за постигането на социално-икономическия прогрес, както и към отчитането на решаващото значение на нат- рупването на нематериалните елементи на общественото богатство — научните постижения, материализирани в технологичните нововъве- дения, нарасналото образователно равнище на населението. На свой ред разгръщането на икономиката на знанието и повишаването на технологичното равнище на производството увеличават изисквани- ята към наличния човешки капитал, което налага разработването на инструменти за ефективното му използване, развитието на процеса на усвояемостта на новите знания в условията на динамично проме- нящата се и постоянно нарастваща по обем и обхват информационна среда, както и създаването на интердисциплинарна и интеринститу- ционална иновационна система, ускоряваща процеса на адаптиране и практическото внедряване на научни и технологични постижения. Както беше посочено по-горе, създателите на ортодоксалната теория за човешкия капитал в по-късните си съчинения предприемат стъпки за нейното „осъвременяване“, като я обвързват с концепциите за информационното общество и икономиката на знанието и представят интелектуалната дейност като субект на човешкия капитал в иновационната икономика8. В проведеното през 2004 г. интервю с Г. Бекер той обръща специално внимание върху интереса си през по- следните години към ролята на технологичното развитие за разгръ- щането на потенциала на човешкия капитал като решаващ източник на прогреса на съвременното общество, който се проявява в няколко насоки:
Ø съвременната икономика все повече зависи от развитието на модерните технологии;
Ø самите технологии се създават от хората с голям запас от човешки капитал, както и внедряването на новите технологии изисква наличието на качествен човешки капитал;
Ø новите технологии променят процеса на придобиването и натрупването на знанията, най-вече чрез развитието на информа- ционно-комуникационните технологии, например на интерактивното дистанционно обучение, респ. участието в социално-професионалните мрежи и обмяната на опита и идеите;
Ø развива се феноменът на т.нар. пазари на човешкия капитал в интернет, съдействащ за мобилността на знанията и квалификацията и намирането на „точното“ (адекватното) им място чрез улесняване на процеса на търсенето и предлагането на работа, което прави раз- делението на труда в глобализираното общество все „по-световно“ и „по-виртуално“.
Променената информационно-икономическа среда на границата на ХХ–ХХІ в. инициира насочването на изследванията в областта на човешкия капитал към фокусирането на значението, наред с трудо- вата мобилност и гъвкавост, на образованието и професионалното обучение като ключов фактор за участие в новата глобална икономика на знанието. Успоредно с това нарастващата интернационализация на висшето образование се третира като неин задължителен елемент, от една страна, и като средство за повишаването на качеството на образованието и за „подготовката към капитализма на ХХІ век“, зависим до голяма степен от развитието на електронните технологии, от друга страна. Доказва се, че мястото на съвременните държави на глобализираната икономическата сцена във все по-голяма степен зависи от техните запаси от знания, процеса на обучението и качествата на образователната система12, т.е. от ролята на образованието в контекста на теорията за човешкия капитал.
Още през 80-те години на миналия век в икономическата литература се налага т.нар. идея за реиндустриализацията, съгласно която съвременният етап на научно-техническия прогрес се характеризира със съпровождащото го нарастване на потребностите от висококва- лифицирани и творчески видове труд. Това насочва изследванията към развитието на традиционните виждания за човешкия капитал относно необходимостта от допълнителни инвестиции на фирмено и макроравнище за повишаване на квалификацията и подготовката на работещите в съвременните условия. През 90-те години анализите на проблема за инвестирането в човешкия капитал и неговото из- ползване в сферата на управление на образованието и професионал- ното обучение се задълбочават, като в обобщен вид основната идея на възникналите теории се свежда до доказването на факта, че разви- тието на иновационната икономика е неизбежно свързано с повиша- ването на качеството и стойността на натрупания човешки капитал в микрои макроаспект. В тази връзка показателно е съчинението на О. Нордхоуг, в което в резултат от анализа на микроикономическите основи на процеса на формирането и ефективното използване на човешкия капитал в условията на променената му роля в съвременността са изведени нови форми на човешкия капитал и неговите производни — „квалификационна база“, „социален капитал“ и други.
