Развитие на теорията за човешкия капитал — от определянето на ролята на човешкия фактор до значението му в икономиката на знанието Генезис на теорията за човешкия капитал
Създаването на теорията за човешкия капитал се смята за едно от най-значимите научноприложни постижения в историята на ико- номическата мисъл през ХХ век, което оказва влияние върху по- нататъшното развитие на съвременната икономическа теория.
Новини от страната и чужбина
Fibank въвежда възможност за мобилни разплащания чрез NFC Георги Харизанов: „Визия за България” означава бърз фалит, международна изолация и сваляне на БСП с камъни Защо новините на Нова тв са срам за журналистиката
Зна- чителните структурни промени в световната икономика през този период вследствие на нарастващата роля на научно-техническия прогрес за икономическия растеж неизбежно довеждат до необхо- димостта от теоретичното преразглеждане на проблема за възпро- изводството на работната сила и значението на човешкия фактор за икономическото развитие. Това намира израз в смяната на фокуса на обекта на изследванията от анализа на използване на наличната работна сила към проблема за нейното изграждане в качествено ново отношение като следствие от коренните изменения в икономическата реалност, свързани със задълбочаващата се глобализация и технологичните пробиви, включително в областта на информацион- но-комуникационните технологии, изискващи натрупване на такива нематериални елементи на общественото богатство като повишаване на образователното равнище на населението, научните постижения и други. Формулирането на основните постулати на теорията и на самото понятие човешки капитал се отнася към периода от края на 50-те — началото на 60-те години на ХХ в., като продължава да се развива и усъвършенства в традиционно и алтернативно отношение от представителите на повечето течения и школи в съвременния ико- номикс както във, така и извън неговия мейнстрийм.
Изходните постановки на теорията за човешкия капитал може да се открият още през периода на възникването и развитието на класическата политическа икономия главно във връзка с теоретич- ното разработване и изясняване на категорията капитал в условията на зараждащата се капиталистическа система с присъщата £ пазарна икономика. При определянето на вътрешната същност и структура на тази категория в трудовете на класиците (У. Пети, А. Смит, Д. Ри- кардо, Дж. МакКулох, Н. У. Сеньор, Дж. Ст. Мил) се срещат опитите за включване в нея на способностите на човешкия индивид, както и на самите хора, участващи със своите умения и познания в създаването на общественото богатство. Като приносни от гледна точка на теорията за човешкия капитал може да се квалифицират следните „прозрения“ на родоначалниците на икономическата наука: въвеждането на редица основни теоретични понятия като работна сила, производителна работна сила, способност на работниците към труд, „живи“ действащи сили; третирането на заетия в трудовата дейност човешки индивид като елемент на основния капитал; обосноваването на тезата за значението на придобитите човешки способности като елемент на общественото богатство; определянето на постановката, че качествата и способностите на хората се формират от институтите на образованието и възпитанието.
До края на ХІХ — началото на ХХ в. споровете по въпроса за капиталовия характер на човека и/или човешкия фактор продължа- ват представителите на възникналото тогава неокласическо направ- ление в икономическата теория (Х. Маклеод, Л. Валрас, А. Маршал, Ъ. Фишер), както и на други школи и направления в икономическата мисъл през този период (Фр. Лист — предшественик на германската историческа школа; Т. Веблен — основоположник на американския институционализъм; К. Маркс).
Теоретичните дискусии и насоки на изследването в процеса на зараждането на теорията за човешкия капитал могат да бъдат сведени до изясняването на следните основни проблеми: използването на понятието работна сила, а не човешки капитал като елемент на об- ществения капитал; уточняването на съществената постановка дали самият човек или неговите качества, познания и умения представля- ват същността на категорията човешки капитал, както и развитие- то на методиката за неговото измерване и оценка, което е логично следствие от тълкуването на човека като основен капитал (У. Фар, Е. Енгъл, Т. Уитстайн, С. Хюбнер, Е. Удс и К. Мецгер, Х. Боаг, Фр. Кап, Р. Мейо-Смит, Дж. Уолш, Л. Дъблин и А. Лотка).
Тези проблеми се разрешават благодарение разработването в на- чалото на 60-те години на ХХ в. на „ортодоксалната“ (или често нари- чаната традиционна), с оглед на появата по-късно на редица алтерна- тивни концепции, неокласическа теория за човешкия капитал, чиито основоположници са Дж. Минсер, Е. Денисън и Нобеловите лауреати Т. Шулц и Г. Бекер3. Благодарение на научните им аргументи поста- новката за инвестициите в човешката личност като важен източник на икономическия растеж, вследствие признанието на образованието в качеството на негов решаващ фактор, оттук нататък заема стабилно място в икономическата теория. Т. Шулц е един от първите икономи- сти, който извежда ролята на образованието в този процес и определя човешкия капитал като допълнителен източник на дохода, осигуря- ван от знанията, уменията и способностите на човешката личност, т.е. определя образованието като една от формите на човешкия капитал.
В този смисъл средствата, вложени от хората в образованието, по- вишаващо тяхната професионална продуктивност в трудовия живот, в дългосрочен аспект трябва да се третират не като разходи, а като инвестиция, чиято норма на възвръщаемост се изразява в по-високи възможности за заетост и бъдещи доходи. Дж. Минсер е един от „пи- онерите“ в областта на измерване на икономическата ефективност на образованието, като разработва т.нар. производствена функция на трудовите възнаграждения, чрез която се изразява математическата зависимост на трудовите доходи на хората от равнището на тяхното образование (формално образование, обучение на работното място и извънфирмените програми за квалификация и преквалификация), трудовия стаж и други фактори. Е. Денисън се смята за родоначалник на моделите за оценка на приноса на човешкия капитал за иконо- мическия растеж. Той извършва детайлен анализ на т.нар. необяснен остатък, възникнал след факторния анализ на темповете на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), който е следствие от прекия принос за икономическия растеж на човешкия капитал на съвкупната работна сила на страната — според него 15–30 % от прираста на доходите на глава от населението на САЩ през двадесетгодишния следвоенен период се дължат на повишаването на образователното равнище на работната сила. С тези изследвания Денисън инициира разработването на съответните математически модели на такива съвременни корифеи на теорията за икономическия растеж като Нобеловите лауреати Р. Солоу, Р. Лукас, както и П. Ромер.
Г. Бекер безусловно е водеща фигура сред създателите на теорията за човешкия капитал. Именно той разработва категориалния £ апарат и основополагащия за по-нататъшните изследвания в тази област модел, основан на изведените от него микроикономически основи на теорията за човешкия капитал. Г. Бекер придава решаваща роля на сферата на образованието в изграждането на човешкия капитал, както и осъществява измерване на икономическата ефективност на образованието чрез съпоставяне на разходите и ползите от него, което му позволява да определи нормата на възвръщаемост на инвестициите във формирането на човешкия капитал.
Проучването на вижданията на създателите на теорията за човешкия капитал позволява в обобщен вид да се представят нейните следни основни концептуални постижения:
– придобитите и въплътени в човешката личност общи и специални знания, умения и способности за съзидателен труд изразяват същността на категорията човешки капитал, която представлява със- тавна част от националното богатство;
– целесъобразното използване на техния запас в различните сфери на социално-икономическата дейност има значимост в обществен и индивидуален аспект: то е един от решаващите фактори за повишаване на производителността на труда, респ. на икономическия растеж, от една страна, както и за нарастване на бъдещите доходи на всеки работещ, от друга страна;
– възможността за увеличаване на доходите съдейства за пови- шаването степента на мотивираност на работещите за по-нататъшни инвестиции в техния човешки капитал с оглед на неговото натрупване и ефективно използване, както и за възпроизводството му в се- мейството;
– човешкият капитал е неразделна част от неговия носител — човека, което е израз на непреносимия характер на правото на собственост върху него;
– образованието се третира едновременно като процес и резултат от формирането на човешкия капитал, в съответствие с което неговата норма на възвръщаемост регулира разпределението и мащаба на индивидуалните, фирмените и държавните инвестиции между различните типове и равнища на образованието;
– инвестициите в човешкия капитал изпреварват тези в конвен- ционалния (материален) капитал, което предопределя вторичното значение на собствеността върху последния.
„Постортодоксалното“ развитие на теорията за човешкия капитал в края на ХХ — началото на ХХІ в. се характеризира с усъ- вършенстването на традиционните £ общи направления от страна на нейните създатели и техните привърженици, както и с конструк- тивната им критика и съответно изграждането на редица алтерна- тивни концепции и теории. Признатото неоспоримо значение на човешкия капитал в модерното общество се проявява във форми- рането на собствен поглед върху този проблем от представителите на практически всички доминиращи направления в съвременната икономическа теория (нова класика, ново кейнсианство, неоинсти- туционализъм). Както „осъвременените“, така и новите схващания по отношение на човешкия капитал могат да бъдат класифицирани в съответствие с областите на икономическото познание, в рамките на които те се развиват и доуточняват, а именно — факторен анализ на икономическия растеж; икономика на труда; икономика на образова- нието; икономика на знанието; преодоляване на икономическото не- равенство на интернационално и семейно-индивидуално равнище; икономика на семейството; формиране на здравния и миграционния човешки капитал. С оглед на целите на настоящето изследване обаче по-нататъшният анализ се насочва към развитието на теориите за ролята на образованието и науката и изграждането на човешкия капитал в тези сфери.
