Обсерваторията в Рожен. Credit : NAO Rozhen
Тази статия изразява само и единствено личното мнение на администратора на сайта – д-р Светослав Александров.
3 септември 2018 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Дълго време не бях заемал позиция относно предстоящото отделяне на НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология) от БАН (Българска академия на науките). Не смятах да коментирам възникналата ситуация, но някои от публикациите през последните месеци в медиите ме хвърлиха в истински потрес. Сериозно се притеснявам за бъдещето на науката в България, която се е превърнала в заложник на конфликта.
Накратко, историята е следната: в края на миналата година учените протестираха срещу крайно недостатъчното финансиране на академията. След дълго протакане правителството най-накрая отпусна 15 млн. лева допълнително към бюджета на БАН [1]. По-рано през годината започна протест на НИМХ относно това как тези пари трябва да се разпределят. Протестното искане е, цитирам: „Общото събрание на БАН разпредели тези средства в съотношение: 80 % за публикации и цитирания и 5 % за „други дейности в полза на институции и органи на общините, държавата и ЕС“, пряко обслужващи държавата и обществото. Остро протестираме против това разпределение на средствата“ [2]. Ще си позволя да цитирам и едно изказване на проф. Брънзов : „В действителност, спорът между НИМХ и БАН е много по-дълбок. Той е за тежестта на различните видове научни изследвания и дали трябва предимно в България – една бедна страна – да се развиват фундаментални изследвания, резултата от които е след десетилетия и както се вижда, дори и да минат десетилетия, този резултат го няма, или трябва да се наблегне върху научно-приложните изследвани, които имат пряко въздействие върху обществото и върху икономиката на страната. Този спор продължава вече много години в БАН. Тази година категорично спорът беше решен в полза на фундаменталните научни изследвания, резултат от които са статии и цитати – 80% тегло“ [3].
Тази сутрин в полезрението ми попадна и още една статия на „ТопНовини“, в която акцентите са отново: „Не е ли редно да се плащат от бюджета статии за наука, основно с такъв признат критерий? Да се финансират само внедрени в практиката разработки?“, „Стига се до абсурдната теза: Няма пари за практиците, защото са необходими пари за наука. Наука обаче, без практическо приложение могат да си позволят най-богатите икономики“ [4].
Подобни изказвания, които се тиражират в авторитетни български медии, са изключително притеснителни. Те показват неразбиране относно това как работи научният процес и излагат българската наука на опасно пренебрежение, от което ще отнеме години, за да се възстанови. Първо, бих искал да напомня една статия на д-р Георги Маринов (наукометричните показатели на когото са доста сериозни), публикувана в Медияпул, озаглавена „Времето за спасяването на българската наука изтича“ [5]. В нея авторът напомня, че науката не е средство за генериране на технологии, които да правят пари. Науката е система от доказали се през вековете като надеждни методологически практики за разбирането на заобикалящия ни свят и ако да не е винаги перфектна, тя е единствената такава добре работеща система. Авторът също така подчертава, че научният светоглед и мислене са по-важни от каквито и да е печалби и икономически растеж, като това би следвало да е очевидно за всеки.
Второ, бих искал да насоча вниманието Ви към една статия на страниците на сп. Nature от 2016-та – The developing world needs basic research too [6]. Дори развиващият се свят осъзнава все повече нуждата от базисни фундаментални проучвания. Така в Индонезия е създадена Индонезийска научна фондация, която, забележете – не подкрепя приложните дисциплини, а вместо това дава средства за фундаментални научни изследвания. Същото е и в Африка – има Африканска академия на науките, която работи с различни фондации, за да се стимулират фундаменталните научни изследвания в Кот д’Ивоар, Кения, Сенегал и Уганда.
България обаче не е Африка, нито Индонезия. Страната ни е част от ЕС и като такава тя заделя изключително малко пари за наука – 0.19% от БВП през 2017-та година [7]. Това ни поставя в дъното на класациите за научните финансирания както в ЕС, така и на Балканите. Ситуацията е унизителна, а от нея България много трудно може да излезе. От години няма политическа воля за това. Сега, когато професори и журналисти вкупом ни убеждават, че България не може да си позволи да прави фундаментална наука, положението няма как да стане по-добро. Че няма да настигнем Западния свят по количество и качество на научната продукция, вече можем да кажем със сигурност, тъй като с това финансиране няма да има кой да работи.
Но пък африканците току-виж ни задминали.
България има капацитета и икономическия климат, които на теория би следвало да позволят развиването не само на приложни, но и на фундаментални научни проучвания. Лошият обществен климат обаче съдейства срещу това. Че политиците нямат воля за подобряване на положението на учените, това е ясно, но и в съзнанието на много хора стереотипният учен е дядка на следпенсионна възраст, който само си клати краката и нищо не прави по цял ден и получава заплата. Именно затова се наложи изискването финансирането да бъде дадено основно на тези институции, които показват научна продукция. Тъй като вече стана ясно, че елементарните частици не се продават на Женския пазар, критериите за научната продукция си остават научните публикации и цитати. Новината, публикувана на „Топ Новини“, повдига въпроса за импакт фактора и каква част от българските учени имат публикации в списания с импакт фактор. Държа обаче да подчертая, че не статиите, а списанията са тези, които имат импакт фактор. Импакт факторът (IF, а не SJR, както пишат в „Топ Новини“ – SJR e просто един от импакт ранковете – SCIMago Journal Rank и е алтернатива на Thomson Reuters) е показател, който дава информация каква е цитируемостта на статиите в дадено списание. Колкото е по-висок, толкова повече има шанс статията да бъде цитирана, а учените, както всички хора, искат трудът им да бъде забелязан. Но IF не е универсален критерий, нито би следвало да се приема като такъв. Ако една статия бъде приета в такъв журнал с висок IF, това не е гаранция, че ще бъде цитирана. Съответно, ако една статия бъде публикувана в списание с по-нисък или без IF, може да бъде цитирана многократно и всеки професор на възраст с висока продукция може да даде пример в живота си как дадена негова статия е била отхвърлена от журнал с висок фактор, а после е била приета другаде и е получила висока цитируемост. Нека да напомня също така, че цитатите не винаги идват веднага след публикуването на статията. Понякога дадена статия стои дълги години без да е цитирана, след което рязко започва да се забелязва, докато други получават много цитирания още в началото, след което се забравят. Но както и да е – това е издребняване. Фактът е, че всеки изследовател иска в един момент да попадне на страниците на престижно списание. Но пък различните области на науката имат различно влияние (сиреч, различен импакт) и списанията от различните области респективно имат различен фактор. И още нещо – дори и в България да има области с висок импакт, като например биологичните, това не означава, че е лесно човек да публикува в тези списания. Те приемат статии, използващи авангардна методика и модерни уреди, а за развитието на такива в България трябват пари.
И все пак споровете кой трябва да получи финансиране и кой не, по-приложните или по-фундаменталните области, тези, които генерират повече статии или по-малко, всъщност отвличат вниманието от най-належащия проблем в България: а именно, че финансирането за наука у нас (приложна или фундаментална) е ниско и все още сме на дъното в ЕС. Това е първото, което трябва да се промени. Всичко останало ще дойде впоследствие. Пак казвам – България има капацитета както за фундаментални, така и за приложни научни работи. Трудно ще излезем от порочния цикъл, в който сме изпаднали през последните години – учените казват: дайте ни пари, обществото и политиците отвръщат: покажете ни резултати, а учените контрират: как да покажем резултати, като няма пари.
Но все още не е късно за промяна в положителна посока.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
