1 октомври 2018 г. 23:30 ч.
Светослав Александров. На 1-ви октомври 1958 година в САЩ официално започва своята дейност правителствената агенция, известна като Национална аеронавтика и космическа администрация, или накратко казано – НАСА (на англ. National Aeronautics and Space Administration). През следващите шест десетилетия агенцията се утвърждава като най-успешната космическа организация в цял свят. Макар че днес повечето хора, като чуят за НАСА, си представят лунните мисии „Аполо“ и космическите совалки, лидерството на американската космическа агенция се изразява в много различни сфери. В тази публикация ще ви разкажа за някои от по-слабо известните факти относно НАСА и нейната топ роля в усвояването на космоса.
НАСА е безспорен лидер в изучаването на Марс и ще минат дълги години, преди някой да успее да измести американската космическа агенция от това първенство. В периода между 1976 и 2012 година НАСА успява да спусне на повърхността на Червената планета осем от общо девет изпратени спускаеми апарата. Единствено „Марс Полър Лендър“ претърпява провал през 1999 година. Всички останали спускаеми мисии са успешни, включително тази на марсохода „Кюриосити“, който продължава да работи от 2012-та до ден днешен. Не съществува друга държава, която може да се похвали и с частица от това. Например СССР има само един спускаем апарат, който каца успешно на марсианската повърхност, от общо четири изпратени. При това единственият успял („Марс 3“ през 1971 г.) работи едва 14.5 секунди след кацането си. Европейската космическа агенция (ЕКА) има също два опита за кацане на Марс – веднъж през 2003 и веднъж през 2016 година, но и двата завършват неуспешно (макар че „Скиапарели“, апаратът от 2016-та година, успява да изпрати някои данни за структурата и състава на марсианската атмосфера, преди да претърпи крушение).
По отношение на изучаването на планетите от Външната слънчева система (т.е. тези отвъд астероидния пояс) НАСА също няма равна на себе си. В миналото мисии като „Пайъниър 10“, „Пайъниър 11“ и „Вояджър 1“ облитат Юпитер (последните две изучават и Сатурн), а „Галилео“ работи няколко години около тази най-голяма планета. Успехът на „Вояджър 2“ пък е зашеметяващ – освен Юпитер и Сатурн, космическият апарат посещава Уран и Нептун. „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ продължават да работят до ден днешен в междузвездното пространство и изпращат от там ценна научна информация. Две важни съвременни мисии на НАСА са „Ню Хърайзънс“ и „Джуно“. „Джуно“ обикаля около Юпитер от 2016-та година насам. „Ню Хърайзънс“ посети Плутон през 2015-та година и се готви да срещне първия си обект отвъд плутонианската орбита на 1-ви януари 2019-та година. Най-изумителното е, че всяка космическа мисия, изпратена от НАСА във Външната слънчева система (т.е. отвъд астероидния пояс), постига успех. Няма нито един провал. Нито една друга държава, нито една друга космическа агенция дори не се е и опитвала да изравни това постижение. За сравнение Русия няма самостоятелна и напълно успешна междупланетна мисия от изстрелването на „Вега 2“ през 1984-та година, която посещава Венера и Халеевата комета. Нито СССР, нито Русия след 1991 година, не успяват да пратят космически апарат отвъд орбитата на Марс. Европейската космическа агенция (ЕКА) има само две участия в междупланетни мисии, изучавали Външната слънчева система. ЕКА партнира с НАСА в рамките на мисия „Юлисис“, изстреляна през 1990 година, която прави две посещения на Юпитер, но основната й задача е да изучава Слънцето. В рамките на мисията на НАСА „Касини“, която изучава Сатурн от 2004 до 2017-та година, ЕКА успява да изпрати спускаем апарат, който през 2005 година извършва кацане върху луната Титан.
В рамките на програмата „Космическа совалка“ НАСА успява да реализира най-успешната мисия за изучаване на далечния космос – тази на телескопа „Хъбъл“. Изстрелян през 1990 година, той периодично бе обслужван от астронавтите на совалките и многократно подобряван. Днес той продължава да работи и да изучава мистериите на Вселената. С изстрелването на рентгеновия телескоп „Чандра“ през 1999 година, на инфрачервения „Спицер“ през 2003 година, на междупланетните търсачи „Кеплер“ през 2009-та и „Тес“ през 2018-та година, НАСА се утвърждава като световен лидер в космическата астрономия.
Със сигурност НАСА, макар и да е много успешна, не е съвсем перфектна агенция. Понастоящем тя търпи негативен пиар най-вече поради факта, че след 2011 година, когато бяха пенсионирани космическите совалки, американските астронавти са принудени да летят до „Международната космическа станция“ на борда на руски кораби „Союз“. Забавянията в разработките на новите космически кораби (които сега не се очакват да полетят в пилотиран режим преди 2019-та година) са плод най-вече на консервативната и бюрократична култура, закърмена от катастрофите на совалките „Чалънджър“ и „Колумбия“ през 1986-та и 2003 година. Но дори и на фона на отлаганията, няма друга държава освен САЩ, която да разработва толкова много пилотирани космически кораби. НАСА работи по кораба „Орион“ и ракетата „SLS“, които ще изпращат хора отвъд околоземна орбита и до Луната през следващото десетилетие. НАСА поощрява и частните компании – агенцията финансира Боинг и СпейсЕкс, които работят по корабите „Старлайнър“ и „Крю Драгън“, а също така праща експерименти на суборбиталния кораб на Блу Ориджин „Ню Шепърд“. Макар и в областта на пилотираната космонавтика НАСА леко да отстъпва през последните няколко години, с тези стъпки агенцията гарантира, че благодарение на тази конкуренция разцветът на пилотираната космонавтика тепърва предстои.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
