Зелена Сахара
След ледените пустини Антарктида и Арктика, Сахара е най-голямата на Земята с площ от приблизително 9.2 милиона квадратни километра. Същевременно тя се счита и за най-горещата пустиня на планетата, като най-високата ѝ температура е измерена през далечната 1922 година – цели 58 градуса по Целзий!
Въпреки че Сахара не предлага най-благоприятните условия за живот, тя се обитава от хиляди години. Към днешна дата е дом на повече от 1.6 милиона души, повечето от които бедуини, бербери, копти и туареги. Обитателите на пустинята се прехранват предимно чрез скотовъдство, занаятчийство и земеделие. Пясъците на Сахара се простират на територията на 11 държави в Африка. Голяма част от населението ѝ е съсредоточено в северозападните части на континента и по-точно в Тунис, Алжир, Мароко и Мавритания.
Любопитен факт свързан със Сахара е, че около 25 процента от територията ѝ е обхваната от планински масиви. Най-високият ѝ връх е Еми Куси, висок 3445 метра, в планинската верига Тибести, Северен Чад. В пустинята често срещани са така наречените сухи речни долини, които в миналото са били корита на реки. Но предвид факта, че средногодишните валежи, които падат в пустинята са между 35 и 100 милиметра, напълването им с вода се оказва трудно постижимо.
В южните части на Сахара, на границата между Нигер и Чад се намира и най-големият воден басейн в пустинята – езерото Чад. И ако преди 60 години то е обхващало площ от близо 26 000 квадратни километра, днес то достига едва 1350 квадратни километра. Учените се опасяват, че ако този спад се задържи, през следващите няколко десетилетия езерото ще изчезне напълно. Друго голямо езеро в африканската пустиня е Шот ел Джерид с площ от около 7000 квадратни километра. Намира се Централен Тунис и някога е било свързано със Средиземно море.
През Сахара преминава и най-дългата река в света след Амазонка – Нил. На местата, където подземните води избликват, на повърхността се образуват оазиси, по-големите от които са и трайно заселени.
През последните десетилетия в пустинята са открити богати залежи на нефт и природен газ, а също така и на медна и желязна руда.
Днес повечето хора свързват Сахара с непоносима жега, дюни, пясъчни бури и горещ пясък, но не винаги обликът ѝ е бил такъв. Учените са на мнение, че преди около 8000 години земята там била плодородна, а Сахара зелена. Експертите са на мнение, че една от главните причини за това днес да познаваме единствено пустинния ѝ облик е драстичното намаляване на средногодишните количества на валежите около 10 пъти, достигайки днешните нива от 35 до 100 милиметра.
Въпреки че Сахара се разширява със всяка изминала година и този процес изглежда необратим, в покрайнините ѝ непрекъснато се засаждат растения, за да не ‘поглъщат’ пясъците ѝ нови обработваеми земи. Разработен е и проекта ‘Велика зелена стена’, според който се очаква да се създаде стена от растителност с ширина от 15 километра и дължина от близо 8000 километра (от Червено море до Атлантическия океан). Чрез неявластите от държавите в Северна Африка се надяват да спрат навлизането на пустинята към централните части на континента.
