В западните части на пустинята Сахара и по-точно на 125 километра североизточно от столицата на Мавритания – Нуакшот, се намира необикновеното геоложко образувание Структурата на Ришат, или по-известно като Окото на Сахара. То е с диаметър от около 40 километра и от години предизвиква любопитството на учените.
В северната му част учените открили кимберлитни скали*, за които се предполага, че са на около 99 милиона години.
кимберлитна скала* – магмена скала известна най-вече с това, че в нея може да се открият диаманти.
Според една от теориите структурата е с вулканичен произход, но тъй като тя не можела да обясни отсъствието на вулканичен купол* е отхвърлена.
вулканичен купол* – наподобява хълм и е образуван от лава на върха на вулкан.
Предвид големината на Окото на Сахара дълго време учените смятали, че произходът му е космически – от разбил се на Земята метеорит. Но и тази теория също е отхвърлена поради липсата на разтопена скална маса, характерна за тези сблъсъци.
Друга теория, обясняваща произхода на Окото на Сахара е свързана с изгубената Атлантида, за която древногръцкият философ и математик Платон пише в две от своите творби – ‘Тимей’ и ‘Критий’. Той я описва с кръгла форма, състояща се от концентрични кръгове – 2 от суша и 3 от вода. Но както отбелязва авторът силно земетресение я потапя на дъното на Атлантическия океан. В творбите му се споменава също и планина, каквато е открита северно от Окото на Сахара. Имайки предвид, че съществуването на Атлантида не е потвърдено, тази теория нито може да бъде приета, нито отхвърлена.
Някои не изключват възможността Окото на Сахара да е създадено от древна цивилизация, използвала непозната за нас технология, а според други е дело на извънземни.
Теорията, която обединява мнението на най-много учени е тази за геоложкия произход. Според нея пръстените са образувани от варовикови и кварцови скали, които във времето са ерозирали с различна скорост. Въпреки това и тя не може да обясни добре изразената кръгла форма на пръстените.
Снимки: gizmodo.com
Структурата е толкова голяма и лесно разпознаваема, че ранните космически мисии често пъти я използвали като ориентир от космоса. Въпреки развиваните във времето теории и проведени изследвания, днес въпросите свързани с нея са повече от отговорите.
