17 ноември 2018 г. 20:45 ч. През последните два дни станахме свидетели на два американски космически полета (на СпейсЕкс със спътник и на Нортроп Груман с товарния кораб „Сигнус“) и на един руски полет (на „Прогрес МС-10“). С това общият брой на орбиталните изстрелвания през 2018-та година възлиза на 94. И тъй като сме едва средата на ноември, а има още много планирани полети до края на годината, очертава се за пръв път след края на Студената война да има над 100 орбитални космически полета в рамките на една календарна година. А това би било важно събитие – броят на орбитални изстрелвания е показател за силата на космическата индустрия.
По 100 полета годишно и повече е реалността преди разпадането на СССР през 1991 година. Пълна статистика има на сайта Space Launch Report. С бурния разгар на голямата космическа надпревара през 60-те години още през 1964 година има 100 орбитални полета. Абсолютният рекорд, който и до този момент не се очертава да бъде изместен, е през 1967-ма година, когато започва програмата „Аполо“. Тогава има 141 орбитални изстрелвания.
Броят на орбиталните изстрелвания започва да намалява след края на 1972 година, когато приключват пилотираните лунни експедиции на НАСА. Още същата година имаме 113 полета, драстичен спад в сравнение с 1971-ва – 134. Но дори и след приключването на „Аполо“, чак до края на 80-те години, имаме типично над 100 полета годишно, понякога с пикове и спадове – има години с по 120-130 полета, но и такива с по 100-120.
Истинският регрес настъпва още в годината на разпадането на СССР, когато има 91 орбитални изстрелвания и тогава за пръв път след 1964-та година общият брой пада под 100. В началото на Новото хилядолетие положението става трагично: през 2001 година има само 59 полета, а през 2004 – 54.
Повторно покачване се появява едва след 2009 година, когато за пръв път след началото на Новото хилядолетие са отчетени над 70 старта – в случая 78. А след 2013 година до ден днешен има типично над 80 старта годишно.
2018-та година се очертава да е първата след края на Студената война, в която има над 100 орбитални полета. И това не бива да ни изненадва. Има два големи фактора – единият е Китай. За пръв път тази година държавата успява да изпълни огромната си заявка съобразно първоначалните си планове. Досега Китай е провел 32 старта, от които един е завършил с неуспех.
На второ място е САЩ с 30 старта, но без провал. И ето го вторият фактор – развитието на частната космическа индустрия. СпейсЕкс продължава да държи огромен пазар, което прави „Фолкън 9“ най-често летящата ракета. Тази година изгряха и нови звезди на хоризонта – новата американска компания Рокет Лаб проведе две изстрелвания на „Електрон“, и двете успешни.
Всичко това ни дава основание да заключим, че космическата индустрия се намира в разцвет и развитието й определено започва да се връща на нивото й от Студената война.
Кадър от днешното излитане на американската ракета „Антарес“ с кораба „Сигнус“. Photo credit : NASA TV
