Международната космическа станция – общ вид. Photo credit: NASA
20 ноември 2018 г. 19:50 ч.
Светослав Александров. 20-ти ноември е исторически ден за човешката космонавтика – на тази дата през 1998 година руската космическа ракета „Протон-К“ извежда в околоземна орбита построения от Русия, но финансиран и собственост на САЩ, модул „Заря“. С това започва най-мащабният космически проект в историята на човечеството: строежът на Международната космическа станция. Макар че днес си мечтаем най-вече за пилотирани бази на Луната и експедиции до Марс, истината е, че Международната космическа станция е в центъра на съвременната пилотирана космонавтика. Ние възприемаме станцията за даденост – все пак тя съществува от две десетилетия. А след пристигането на „Експедиция 1“ през ноември 2000 година, в космоса е установено постоянно човешко присъствие. Днес има хора, навършили пълнолетие, но в рамките на целия им живот не е имало дори един ден без на този свят да има астронавти, които непрекъснато живеят и работят в космоса. Може би не сме доволни от темпа на технологичното развитие, може би искаме повече в сравнение с това, което получаваме. Но Международната космическа станция е тази, която наистина е превърнала човечеството в космически вид – тя е единственият наш постоянно обитаван дом в орбита. Всички признаци показват, че постоянното човешко присъствие ще продължи през следващите няколко години. Станцията преживя катастрофата на „Колумбия“ и пенсионирането на космическите совалки – вероятно ще преживее и скорошната авария на „Союз МС-10“. Новият пилотиран кораб „Союз МС-11“ ще полети до броени седмици.
Въпреки че има повод да празнуваме, хубаво е да напомним, че създаването на Международната космическа станция е белязано от множество трудности, препятствия и дори опозиция срещу нея. Подобно на много други проекти, станцията също преминава през серия от отлагания. Планът за станция, първоначално известна под името „Фрийдъм“, е представен за пръв път от американския президент Роналд Рейгън през 1984-та година. НАСА предвижда строежът й да приключи през първата половина 90-те години, но началото, както споменах по-горе, е положено чак през 1998 година с предвидена дата на завършване на конструкцията 2005 или 2006 година. Дори това не се случва. Поради аварията на совалката „Колумбия“ окончателното завършване е факт чак през 2011 година.
Международната космическа станция се ражда във време, когато отношението към пилотираната космонавтика не е еднозначно. В края на 90-те и началото на Новото хилядолетие започва големият бум в безпилотната космонавтика. Първо орбитални, а после спускаеми апарати се отправят към Марс. „Галилео“ бележи големи успехи около Юпитер, а „Касини“ наближава Сатурн. Роботизираната космонавтика е тази, която е известна, тя води до научни открития, които се публикуват в реномирани научни списания и до новинарски публикации, които стоят на предните страници на вестниците. Пилотираните полети до околоземна орбита не будят същия интерес, нито откритията им са толкова значими. Медиите проявяват интерес само когато настъпи голяма авария, както се случва след катастрофата на совалката „Колумбия“ през 2003-та. Много известни учени, в това число и Нобелови лауреати като Стивън Уайнбърг, са против Международната космическа станция (Уайнбърг я нарича „пуйка в орбита“). Но станцията търпи критика и сред горещите привърженици на заселването на космоса – тъй като средствата за космонавтика са ограничени и НАСА може да се фокусира само върху една програма, те виждат в МКС спирачка към по-нататъшните полети към Луната и Марс.
Това обаче са спорове, които са се водили в миналото. За добро или лошо Международната космическа станция е вече построена – въпросите, които стоят днес, са различни: ето, тя е тук. Как обаче я използваме и има ли вече съществени научни постижения, направени на борда й? Експлоатираме ли МКС на пълния й капацитет?
И докато по втория въпрос отговорът е „не“: човечеството загуби много от пенсионирането на космическата совалка и продължава да трупа пасиви, докато новите частни пилотирани кораби все още не са готови, то по първия въпрос можем да дадем положителен отговор: да, сравнително добре се справяме със станцията като платформа за тестване на нови технологии и провеждането на научни изследвания. През 2017-та година, на научна конференция във Вашингтон, директорът на МКС Сам Шимеми сподели: „Днес програмата прави наистина големи крачки в изследователските си дейности“. Едно от най-забележителните научни постижения е провеждането на експеримента с близнаците Кели : астронавтът Скот Кели прекара цяла година в космоса в периода между 29-ти март 2015 и 29-ти февруари 2016 година, докато неговият брат-близнак остана на Земята за контролни проби. Сега, близо три години по-късно, експериментът вече дава плод и научни статии се публикуват в реномирани списания.
По отношение на технологичното развитие МКС също служи като тестово поле за нови технологии. През 2016-та година към станцията бе прикачен частният модул на Бигълоу „Бийм“. Това е първият надуваем модул, който се използва за нуждите на пилотираната космонавтика в рамките на дълъг период от време.
Всичко това показва, че Международната космическа станция вече се е доказала като един от най-големите и успешни пилотирани космически проекти в човешката история. По отношение на вложените средства, усилия и трудност за изпълнение, тя прилича на лунната програма „Аполо“. Но приликите на „Аполо“ не свършват само с положителните примери, а и с отрицателните. Както и при „Аполо“, така и при МКС, бъдещето на проекта е неясно. И докато историята показа, че програма „Аполо“ бе прекратена и човек не се завърна на Луната в продължение на пет десетилетия, въпросът стои на дневен ред: ще се случи ли същото с МКС? Ще остане ли станцията без наследник и след като тя бъде изведена от орбита най-рано през 2024-та, по-вероятно към 2028-ма или 2030 година, ще направи ли човечеството крачка назад? Нима както днес ние си разказваме за времето „как едно време хора се разхождаха на Луната“, след 30-40 години нашите деца и внуци ще си спомнят за „дните когато хората живееха в космоса?“
За съжаление Западният свят не разполага с план за създаването на нова резервна станция в орбита, но пък партньорите от МКС планират да изпратят малка станцийка в орбита около Луната. Тя няма да е постоянно обитаема, но ще позволи провеждането на дългосрочни пилотирани мисии около естествения ни спътник. Междувременно Китай планира през близките месеци да започне строежа на своя собствена космическа станция. Тъй като към настоящия момент това е единствената друга държава освен Русия, която притежава собствен пилотиран кораб, съществува реален шанс китайците да станат номер едно в пилотираната космонавтика.
Дали това ще се случи и какво ще е мястото на България (която днес има експерименти на МКС) на световната космическа сцена, тепърва предстои да видим.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
