аир, аир миризлив, ароматна тръстика, калам, блатен калам, тръстиков акорус, миризлив акорус
Семейство Змиярникови – Araceae
Разпространение. Родина на блатния аир е Югоизточна Азия, култивира се в южен Китай и предна Индия. Пренесено и отглеждано преди няколко столетия, постепенно подивяло. Расте по мочурливите места и блата, главно по поречията на реките Искър и Тунджа, Източна Стара планина. Едино от най-старите лечебни растения. За неговото използване има писмени споменавания в древните персийски ръкописи седми век преди Христа.
Описание. Блатния аир е многогодишно тревисто растение с хоризонтално пълзящо месесто коренище, малко сплескано, разклонено, с множество тънки шнуровидни корени, отвън сиво, а отвътре бяло с розов оттенък, със зърнест лом, дълго 25-30 см, 3 см дебелина, от което израстват всяка година големи мечовидни до 1 метър дълги, до 3 см широки листа, в основата с ципесто влагалище. Стъблото е безлистно, плътно, триръбесто, зелено, високо до 120 см. Съцветието е връхно, цилиндричен кочан, към върха леко заострено, чието покривало е листоподобно и дълго, 4-11 см дълго, цветовете са дребни, многобройни, жълто-зелени, двуполови, с 6 венчелистчета и 6 тичинки. Плодникът е тригнезден. Плодът е суха червена ягода. При нашите условия плодът не узрява, поради което растението се размножава вегетативно чрез коренищата. Цялото растение, особено коренището, има силна и приятна миризма и парлив вкус. Цъфти от юни – юли, плодоноси през юли – август.
Използваема част. За лечебна цел се използва коренището (Rhizoma Calami), което се вади през есента (октомври – ноември) или ранна пролет преди развитието на листата (тогава дрогата е най-богата на етерично масло), най-често се обелва, нарязва се на късове около 10-15 см, а по дебелите се разцепва по дължина. Допуска се употреба и на необелени коренища. Дрогата има силен аромат и слабо горчив вкус. Суши се на открито или в сушилня при температура до 35 градуса. Използва се и етеричното масло (Oleum Calami). Да не се смесва с други блатни растения, като водната перуника, която има подобни листа, но е с жълти, красиви цветове; тръстиката която е по едра, има обло и дебело съцветие и няма приятната миризма на аира; шавара коренищата на който са без миризма. Съхранява се в сухи, проветриви, хладни и тъмни помещения, отделно от немиризливите дроги.
Рандеман. От 8-10 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Коренището е богато на етерично масло (2-6%), което се състои от двупръстенни терпени и техни кислородни производни — а-камфен, а-пинен, борнеол, моно- и бициклични сесквитерпени — каламен, кала-менол, акоренон и др. Съдържа веществото азарон, което има канцерогенно действие. Някои „хромозомни раси“ от този вид (4 n) не съдържат азарон. Горчивия вкус се дължи главно на гликозида акорин. В дрогата се съдържа също танини, слузести вещества, дребнозърнесто нишесте и др.
Действие и приложение. Тази дрога е едно от най-добрите горчиви ароматни средства. Стимулира апетита, храносмилането, противовъзпалително, диуретично, рефлекторно стомашната и жлъчната секреция, отхрачващо. Извлеци от коренището понижават артериалното налягане и действат болкоуспокояващо, противогъбично и дезинфекционно. Клинично е установено, че декокът от коренището на блатния аир усилва секрецията на солна киселина в стомаха, особено при хипоацидни гастрити. Укрепва стомаха при атонична диспепсия и стомашни катари. Използва се при язви на стомаха, стомашни спазми, гастрит, повишена киселинност, метеоризъм, при безапетитие, жълтеница, кашлица, анемия, нередовна менструация, диария, отоци. Съобщава се, че съдържащият се в коренището горчив глюкозид акорин има жлъчегонно и диуретично действие, повишава тонуса на жлъчния мехур. Дъвченето на корените предизвиква гадене и повръщане, поради което се използва за отказване от тютюнопушене. В народната медицина се използва и за подобряват зрението, паметта и слуха. Външно за жабурене при зъбобол и кървене на венците, за бани при скрофули и рахит, за компреси при циреи и гнойни рани. В Азия се използват захаросани корени, които са деликатес.
Начин на употреба. Като запарка от 3–4 г стрито коренище, залято с 250 см³ вряща вода. Запарката се приема топла, половин час преди ядене.
Външно се прилага извлек, приготвен от 20 г корени на 1 литър вода — за компреси.
При стомашна и бъбречна слабост Rp.Rhiz. Calami conc. Herb. Absinthii conc. aa 30.0 M.f. species D.s. По 1 чаена лъжичка за чаша запарка за ден. Да се изпие на части.
При рахитис и скрофулоза (за баня) Rp.Rhiz. Calami 250,0 D.s. Да се свари с 5 литра вода и се прибавя във ваната.
Да не се използва по време на бременност.
