жълта акация, жълт салкъм, златен дъжд, лесичина, зановец
Семейство: Бобови – Fabaceae (Leguminosae)
Разпространение. Обитава Централна и Южна Европа. У нас се отглежда като декоративно растение. Среща се по сухите и слънчеви места. Добре дренирани почва богата на хранителни вещества, но понася и засушаване. Медоносно растение.
Описание. Жълтата акация е бързорастящ храст или малко дърво, достигащо на височина до 6 м. Кората е светло сива до тъмнозелена, глатка. Листата са тройни без прилистници 3- 8 см дълги, елиптични или обратнояйцевидни с дълги дръжки, отгоре зелени голи, отдолу сиви, прилепнало гъсто влакнести, младите клонки са сивозелени. Цветовете са жълти, събрани в съцветие грозд, увиснал надоло. Чашката е срастнала от 5 листчета (долните две сраснали в ладийка, две странични – крилца обратно яйцевидни, и едно горно флагче яйцевидно или обло), 5-листно венче, 10 тичинки, срастнали с дръжките си. Плодника е от един плодолист с горен яйчник. Плодът е тъмнокафяви бобови шушулки с дължина 5- 6 см, който съдържа до 8 семена, разпуква се по двата шева. Цъфти през май-юни. Семената узряват от септември до октомври.
Използваема част. Семената на растението (Semen Cytisi anagyroidi). Събират се бобовете, докато още не са се разпукали (август-септември). Берат се на ръка целите бобове и се оставят на слънце или в проветриви помещения върху постелки, за да се доизсушат. След това се изчукват, семената се превяват и отново се доизсушават. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения, отделно от неотровни дроги.
Рандеман. От 100 кг сухи бобове се получават 15-20 кг чисто семе.
Химичен състав. Алкалоиди (цитизин, холин, метилицитизин) пектин, растителни мазнини, органични киселини танини и др.
Действие и приложение. Семената ускоряват дишането и двигателните нервни окончания, повишава артериалното налягане. Народна медицина препоръчва листата и семената при болести на сърцето, бронхити, магарешка кашлица, астма, задух, конвулсии, при очни болести и др. Използва се само във фармацевтичната индустрия. В народната медицина не се употребява. Растението се използва за получаването на алкалоида цитизин. От него се прави хомеопатично лекарство.
Внимавайте! Всички части на растението съдържат цитизин и са отровни, това се отнася и за цветовете и плодовете (особено когато не са узрели). Винаги трябва да търсите съвет от специалист, преди да използвате растение като лекарство. Да се взема под лекарски контрол! Да не се взима при хипертония, атеросклероза, белодробен оток, вътрешни кръвоизливи и кървене от големи съдове. Известни са отравяния с него, дори и на коне при паша. Главни признаци на отравяния са: гадене, повръщане, конвулси, гърчове, сърцебиене, цианоза, кома, кърваво-слузести изпражнения, анурия.
Симптомите които се появяват при поглъщане обикновено са гадене, повръщане и колики. По-високи дози може да доведе до силена сънливост, конвулсивни движения, кома, лека пяна на устата и неравномерно разширени зеници. Може да доведе до смърт.
