На илюстрацията: космическите апарати на НАСА „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ са в междузвездното пространство. Image credits : NASA/JPL-Caltech
10 декември 2018 г. 21:00 ч.
Светослав Александров. За втори път в човешката история построен от човека апарат навлезе в пространството между звездите! Днес НАСА оповести, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2“ е успяла да напусне хелиосферата – защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от нашето Слънце.
Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2“, учените успяха да установят, че космическият апарат е прекосил външния ръб на хелиосферата на 5-ти ноември тази година. Тази граница носи названието „хелиопауза“ – мястото, където горещият слънчев вятър се сблъсква със студените частици, идващи от междузвездното пространство.
Преди „Вояджър 2“, единствено „Вояджър 1“ е успял да навлезе в региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2“ може да изпрати повече научни данни, тъй като на борда му все още работи Плазменият научен експеримент (на англ. PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1“ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се бе повредил още през 1980 година – почти съвсем в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира входа му в междузвездното пространство.
Освен от данните за плазмата, учените вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни са в синхрон, че „Вояджър 2“ е преминал хелиопаузата.
„Има все още да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата“, съобщи Ед Стоун, учен от програма „Вояджър“ в Пасадина, Калифорния.
Тук е коректно да отбележим, че макар и „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ да са формално в междузвездното пространство, те не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на т.нар. Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация. А за да отминат външната граница на Облака ще са нужни може би 30 000 години.
Разбира се, няма как „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум 5-10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим половин век от изстрелването им.
Но дотогава има още много време, което ще позволи на учените да съберат уникални данни за нашата Галактика.
За повече информация: НАСА
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
