100 години от рождението на Ленард Бърнстейн и края на Първата световна война, 30 години от премиерата на „Умирай трудно“, 60 години от първата книжка за мечето Падингтън, половин век на „Люти чушки“, Иън Макюън на 70…
Първото десетилетие от началото на т.нар. Marvel Cinematic Universe (MCU) беше отпразнувано с обща снимка на 79 души, основните действащи лица в екранизациите по комиксите на „Марвъл“ за Отмъстителите, започнали с „Железния човек“, чиято премиера е през април 2008.
Досегашните 20 филма са донесли близо 7 млрд. долара, а предстоящите продължения са начело в списъка с най-очакваните заглавия в киноафиша през 2019 г.
Освен режисьорите на 17-те филма и шефът на „Марвъл студиос“ Кевин Файги, юбилейният фотос, разпространен в началото на февруари, събра и почти всички актьори от поредицата:
Джеръми Ренър (Ястребовото око), Пол Ръд (Антмен), Зоуи Салдана (Гамора), Джон Фавро (Хепи Хоган), който е и режисьор на първите два филма за Железния човек), Крис Хемсуърт (Тор), Гуинет Полтроу (Пепър Потс), Крис Евънс (Капитан Америка), Робърт Дауни Джуниър (Железния човек), Скарлет Йохансон (Черната вдовица), Кърт Ръсел (Его), Уилям Хърт (Тадеус Рос), Карън Гилън (Небула), Емили ван Камп (Шарън Картър) – на първия ред.
Теса Томсън (Валкюра), Дон Чийдъл (Бойна машина), Том Холанд (Спайдърмен), Дейв Батиста (Дракс), Майкъл Пеня (Луис), Антъни Маки (Сокола), Еванджелин Лили (Осата), Крис Прат (Звездния лорд), Чадуик Боузман (Черната пантера), Бенедикт Къмбърбач (Доктор Стрейндж), Елизабет Олсън (Алената вещица), Пол Бетани (Вижън) – на втория ред.
Лорънс Фишбърн (д-р Бил Фостър), Себастиан Стан (Зимния войник), Тай Симпкинс (Харли Кийнър), Марк Руфало (Хълк), Бри Ларсън (Капитан Марвъл), Майкъл Дъглас (Ханк Пим), Мишел Пфайфър (Джанет ван Дайн), Хейли Атуел (Пеги Картър), Пом Клементиеф (Богомолката), Бенедикт Уонг (Уонг) – на третия ред.
Майкъл Рукър (Йонду), Вин Дизел (Грут), Коби Смълдърс (Мария Хил), Самюъл Джаксън (Ник Фюри), Джеф Голдблум (Властелина) – на четвъртия ред.
Сред тях почетно място заемаше продуцентът и ветеран от „Марвъл комикс“ Стан Лий, който почина през есента на преклонните 95.
Виж още: Карл Маркс – идеологът на комунизма, който надживя комунизма
200 години от рождението на германския философ, социолог, политикономист, политически журналист, обществен деец, идеолог и автор на „Капиталът“ Карл Маркс бяха отбелязани по цял свят на 5 май.
В края на юни, година след смъртта на автора Майкъл Бонд, Кралският монетен двор във Великобритания пусна две монети по случай 60-годишнината от първата книжка за мечето Падингтън. 50-те пенса със сребърно покритие и неправилна форма показват в цвят любимия детски герой на две емблематични места от приключенията му в Лондон – жп гарата Падингтън и Бъкингамския дворец.
В последния месец от 2018 г. в Музея на хумора и сатирата в Габрово отбелязаха 50-годишнината от излизането на забранения от тоталитарната власт сборник с народни епиграми от Радой Ралин „Люти чушки“. Той излиза през бурната 1968 г., ознаменувана от събитията в Чехословакия, т.нар. „Пражка пролет“.
Властта е параноична и Тодор Живков се оставя да му бъде внушено, че една от страничките в книжката е пряка атака към него, припомнят от музея. Сатирата в „Люти чушки“ се оказва отвъд позволената мяра и изданието е изтеглено от книжарниците, като целият тираж е изгорен. Продадени са едва две-три хиляди екземпляра.
Радой Ралин и Борис Димовски са уволнени от работа и няколко години техни произведения не се публикуват. Книжките, които вече са в обръщение, обаче заживяват свой живот – ксерокопирани, преписвани и прерисувани, те се превръщат в ценност, предавана от ръка на ръка.
Изложбата включва текстовете на Радой Ралин, илюстрациите на карикатуриста Борис Димовски, апокрифно наследство и все още работещата пишеща машина на сатирика.
В края на ноември премиерът Бойко Борисов посрещна на „Дондуков“ 1 полския президент Анджей Дуда по случай 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете държави. За Полша 2018-а беше юбилейна година – страната чества един век от възстановяването на своята независимост.
Наоми Кембъл позира пред Стивън Мейзъл в златиста рокля от фина метална мрежа, от пролетно-лятната колекция на „Версаче“ за 2018 г., в памет на Джани Версаче и в чест на 40-годишнината от създаването на модната къща.
Виж още: Донатела продаде „Версаче“ за 1,83 млрд. евро
В рекламната кампания участваха супермодели, които дефилираха и в юбилейното ревю на модната седмица в Милано през септември 2017. 47-годишната Наоми зае специално място сред тях като символ на красотата без граници, без страх и без ограничения.
На 1 януари м.г. се навършиха 140 години от рождението на Пейо К. Яворов. От Народния театър „Иван Вазов“ го почетоха с паметно утро и споделиха негова архивна снимка с актьорите от трупата през 1909 г. Тогава поетът е бил драматург на театъра в продължение на пет години, а пиесите му „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ са поставяни многократно на първата ни сцена.
През 2018-а „Дисни“ отпразнуваха подобаващо 90 години от дебюта на Мики Маус и партньорката му Мини – двама от най-популярните рисувани герои. Премиерата на първата анимация с тях Steamboat Willie (Параходът Уили) е била на 18 ноември 1928 г., но Мини Маус, участвала в над 70 филма, получи своя звезда на Холивудската алея на славата още на 22 януари. На церемонията присъстваха шефът на „Дисни“ Боб Айгър и попзвездата Кейти Пери, също в тоалет на точки. Снимка: Stefanie Keenan / Getty Images за „Дисни“
Половин година преди да стане съквартирант във „ВИП брадър“, Веселин Плачков влезе отново в ролята си от филма „Дякон Левски“ в Малък градски театър зад Канала, заедно с Христо Мутафчиев. Поводът да се играе „Разпитът“ беше 145-годишнината от гибелта на Апостола на Свободата, отбелязана на 19 февруари. В основата на спектакъла е стенограмата от съдебно-следствения разпит на „главатаря на бунтовническия комитет Васил Дякон Левски“, продължил цяла седмица през януари 1873 г.
В навечерието на 140-годишнината от Освобождението на България, чествана на 3 март, БНБ пусна сребърна възпоменателна монета, на чийто гръб са изобразени опълченци в битка. Парата с номинал 10 лева и тегло 23,33 г. влезе в продажба с цена 78 лв.
Актьорът Тед Нийли навърши 75 на 20 септември, а в навечерието на Великден гостува у нас за няколко спектакъла в коронната си роля от филмовата екранизация на мюзикъла от Андрю Лойд Уебър „Исус Христос суперзвезда“ (1973).
В средата на август, малко след 20-годишнината от премиерата на „Мулан“ (1998), от „Дисни“ обявиха начало на снимките за игралната версия на анимацията, която се очаква по кината през пролетта на 2020 г.
Режисира Ники Каро, а в актьорския състав са имена като Дони Йен, Джейсън Скот Лий, Розалинд Чао и Джет Ли. В оригинала азиатската принцеса на „Дисни“ се озвучаваше от Минг-На Уен (сериала „Агентите на ЩИТ“), а сега за главната роля е избрана китайската звезда Лиу Юфей.
На студентския празник 8 декември президентът Румен Радев говори на тържественото събрание в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с което едно от най-старите висши учебни заведения у нас отпразнува 130-годишнината си.
Макар че премиерата му е през лятото на 1988 г., „Умирай трудно“ вече категорично се нарежда в списъка на най-известните коледни филми. 30 години след заложническата криза на „Накатоми плаца“, осуетена от Джон Маклейн (Брус Уилис), всички пет филма в поредицата до 2013 г., бяха издадени като колекция във формат 4K Digital, а през декември се появи и специално коледно издание на Blu-ray и Digital.
Политици, писатели, журналисти, артисти и общественици, сред които Георги Господинов и експрезидентът Петър Стоянов се събраха на 10 септември в Нов театър – НДК, където четоха любимите си пасажи от различни творби на Георги Марков, за да почетат паметта му, 40 години след неговата смърт.
На 25 август се навърши един век от рождението на американския диригент и композитор Ленард Бърнстейн. У нас юбилеят беше отбелязан през декември с концерт на Софийската филхармония.
Честването продължава две години и включва 3500 концертни, филмови и изложбени прояви плюс два биографични филма (с Джейк Джиленхол и Брадли Купър), а Стивън Спилбърг снима римейк на филмовия мюзикъл от 1961-ва „Уестсайдска история“, удостоен с 10 награди „Оскар“.
Снимка: Don Hunstein / Sony Classical (архив 1961)
С Реквиема от Джузепе Верди, представен на фестивала „Опера на върховете“ край Белоградчишките скали през юли, Софийската опера и балет почете паметта на католици и православни християни, загинали във въстанията в региона. Изпълнението беше посветено на 370 години от основаването на Никополската епархия (1648 г.), на загиналите в Чипровското въстание по повод 330 години от избухването му (1688 г.) и на изгубилите живота си във въстанието в Северозападна България от 1850 г.
75 години от българското спасяване на 50 хил. евреи бяха отбелязани на церемония в Софийската синагога на 10 март, където редом с премиера Бойко Борисов седяха президентът на Световния еврейски конгрес Роналд Лаудер и изпълнителният вицепрезидент Роберт Сингер, председателят на организацията на евреите в България „Шалом“ Александър Оскар и представителят на израелския парламент Ейтан Броши. Снимка: Гео Калев
На 26 март президентът Румен Радев, лидерът на НФСБ Валери Симеонов, тогава все още вицепремиер, и столичният кмет Йорданка Фандъкова отбелязаха деня на Тракия и 105 години от Одринската епопея с поклонение пред паметника „Одринска епопея“ в парка при столичния православен храм „Св. Николай Софийски“, с почит към тракийските българи и тяхната саможертва.
В началото на лятото британският писател Иън Макюън навърши 70, а през октомври гостува у нас, за да открие кино-литературния фестивал „СинеЛибри 2018“ в зала 1 на НДК с филма по романа му „На плажа Чезъл“.
На 11 ноември държавни глави от цял свят се събраха в Париж, за да отбележат 100 години от сключването на примирието, с което се слагат край на бойните действия в Първата световна война.
Виж още: Маковете, които цъфтят през ноември
В края на август се навършиха 120 години от рождението на художника карикатурист Александър Добринов, а през есента в Софийската градска художествена галерия беше подредена негова ретроспективна изложба от шаржове на известни личности, вкл. прочутата рисунка от 1935 г. с над 100 знаменитости в столичното кафене „Цар Освободител“.
