Успехите са видими с просто око: след години на конфронтация и провокации, двете корейски държави отново си говорят. Пхенян и Сеул искат на всяка цена да продължат сближаването. Идва ли развръзката в корейския конфликт?
Кога най-сетне ще се случи нещо на Корейския полуостров? Ще бъде ли подписан скоро мирен договор? И кога ще се обединят двете корейски държави?
Прекалено високи очаквания бяха създадени на историческата среща на върха и огласените там декларации за намерения. Бързо решение или скорошно обединение обаче не може да има. Защото корейската криза е прекалено сложен, комплексен въпрос. Много неща трябва да се променят, но досега никой не търсеше напредък. Възможно е този политически покер да приключи през 2019 година. За това говори и фактът, че се случиха доста неща, които ни дават основание да говорим за сериозно раздвижване – най-вече в отношенията между (все още) разделените братски държави.
Стъпка по стъпка
Сеул и Пхенян изглеждат твърдо решени да продължат сближаването – независимо от трудностите и пречките, резултат от реалностите в региона. Да вземем например международните санкции срещу Пхенян, които продължават да действат. И докато те остават в сила, Пхенян и Сеул не могат да активизират икономическото сътрудничество помежду си.
Международната общност и преди всичко САЩ искат да продължат санкциите докато Северна Корея не предприеме реални стъпки към разоръжаване. Северна Корея, от своя страна, настоява за смекчаване на санкциите, и докато Пхенян не получи гаранции за сигурност, ще държи в ръцете си силен коз – ядрената си програма. Тази патова ситуация биха могли да прекратят само на една нова среща помежду си Доналд Тръмп и Ким Чен-ун – най-рано през пролетта на 2019 година.
През последните месеци бяха предприети малки стъпки, доскоро изглеждащи напълно немислими: конфронтацията беше преустановена; високопоставени делегации от двете страни вече провеждат редовно срещи, в т.ч. и на ниво правителствени ръководители; по вътрешнокорейската граница бяха премахнати някои съоръжения, вкл. и няколко военни наблюдателни постове по протежение на „полосата на смъртта“; започна разминиране в някои райони и беше възстановена „горещата телефонна линия“ за предотвратяване на нежелани провокации.
Символично отваряне на границата за свързване на двете железопътни мрежи
Конкретни планове за сътрудничество
Сеул и Пхенян искат да си сътрудничат по-тясно и икономически. Обсъжда се повторното пускане в действие на специалната икономическа зона Кесон, както и свързването на железопътните мрежи на двете страни. И това няма да е мярка само с чисто символично значение: след отпадането на санкциите, Южна Корея – една страна със силен експортен сектор – би могла не само да доставя стоки на северната си съседка, но и да използва трасето за износ в Китай и Русия. Да, на първо време говорим за превоз само на стоки, тъй като ще трябва повече време, преди през границата да започнат свободно да пътуват и гражданите на двете корейски държави.
Ким Чен-ун постъпи умно като реши да стопли отношенията си със своя покровител Китай. Той редовно изпраща високопоставени делегации в Пекин, а самият той три пъти вече гостува в Китай. Севернокорейският лидер вече съгласува всички важни решение с Пекин. В резултат на всичко това през тази година се очаква китайският държавен глава Си Цзинпин да посети Северна Корея, което ще бъде не само голям успех за Ким, но и сигнал към САЩ за това коя е водещата сила в Азия.
Подкрепа от големия брат Китай
А Европа?
Европа и Германия не бива да остават странични наблюдатели, а да подкрепят активно процесите на Корейския полуостров. Такова е и желанието на самите корейци.
Следващата година Германия ще отпразнува 30-годишнината от падането на Берлинската стена. Германия междувременно знае колко трудно, но и колко безценно е повторното обединение на една разделена страна. Макар и изходните позиции да са трудно сравними, Германия има богат опит в мирното сближаване. И може да предаде на корейците този свой опит, за да ги предпази от грешки.
