Датата на оттеглянето на САЩ от Руско-американския Договор за ликвидирането на ракетите със среден и малък обхват (ДРСМО) ще бъде 2 февруари 2019 г., заяви наскоро заместник-държавният секретар на САЩ Андреа Томпсън. Във Вашингтон представят нещата така, все едно че ДРСМО не се спазва от Русия. САЩ, според техния посланик в Москва Джон Хънтсман, „отидоха далеч, за да запазят договора.”
Това, че американците отидоха далеч, е вярно, но не с цел запазване на договора, а с цел да го унищожат. Установените ограничения (да не се произвеждат, да не се изпитват и да не се разгръщат балистични и крилати ракети с обхват 500-5500 км) отдавна възпрепятстват Пентагона да постигне стратегическо предимство пред Русия.
Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков отново обърна вниманието си към това на 18 януари по време на брифинг за ръководители на дипломатически мисии, акредитирани в Русия, и служителите на 39 посолства, както и постоянната делегация на ЕС.
Добре известно е, че в началото на декември 2018 г., следвайки указанията на Доналд Тръмп, държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео представи ултиматум на Русия: ако Русия не се откаже да нарушава договора до 60 дни (За нарушение е обявено развитието от страна на Русия на ракетата 9M729 [SSC-8]), чийто обхват, според САЩ, е в разрез с разпоредбите на Договора), Вашингтон ще се счита за освободен от договорни задължения. С. Рябков посочи не само неоснователността на американските претенции срещу Русия, но и неприемливостта на езика на ултиматумите, с който САЩ се опитват да прикрият собственото си нарушение на договора и линията за окончателното му бракуване.
Отчетът, който Русия представя на САЩ във връзка с тяхното нарушение на ДРСМО, включва три позиции: разполагането на противоракетни ракети в Европа (Mk 41), при които ракети-прехващачи могат да бъдат заменени с крилати Torahawk с обхват от почти 2,5 хил. км; използването на ракети-носители, сходни по характеристики с ракети със среден и малък обхват; производство и използване на ударни безпилотни самолети.
С. Рябков също привлече вниманието на дипломатите към факта, че американците са отхвърлили руското предложение за взаимна прозрачност за облекчаване на съществуващите опасения. Тази позиция обикновено се нарича отдалечаване от „глухата мъгла”. В интервю за „Комерсант” Андреа Томпсън заяви на 18 януари: „Топката вече е от страната на Русия“, твърдейки, че само от руската страна зависи дали САЩ ще продължат да изпълняват задълженията си.
По въпроса какви мерки за прозрачност е можела да уреди руската страна за Съединените щати, г-жа Томпсън отговори категорично: „… самите руснаци добре знаят какво трябва да направят, за да премахнат нарушенията на договора: те трябва да унищожат ракетата.” Това отново е език на ултиматумите, който е принципно неприемлив.
Попитана от журналиста защо САЩ не са готови да обсъждат претенциите на Русия за нарушаването от САЩ на ДРСМО, Андреа Томпсън отговори лаконично: „Всички наши системи напълно съответстват на нашите международни ангажименти и по никакъв начин не нарушават Договора. Това е признато от американските партньори в НАТО”.
Позоваването на „американските партньори в НАТО” е трогателно: в крайна сметка европейците са изложени на риск, а не САЩ: ракетите със среден и по-малък обхват ще попаднат върху главите на европейците при бойно използване (обхватът на тези ракети изключва използването им по континентална Америка).
Сергей Лавров също наскоро се изказа по въпроса: „Ако европейските министри са загрижени за съдбата на този договор”, каза той, провеждайки пресконференция след заседанието на Съвета на министрите на ОССЕ в Милано на 7 декември, „те трябва да повлияят на американския си съюзник и да го убедят да седне на масата за преговори и да започне да говори по същество, а не да ни обвинява през океана.”
Съединените щати обясняват действията си за денонсирането на ДРСМО с грижата за европейските съюзници, но те се ръководят от желанието да получат свобода за действие при разполагането на собствените си ракетни системи. Това стана ясно, когато американците разположиха противоракети Мк41 на базите в Девеселу (Румъния) и Редзиково (Полша). За да могат да „легализират” тези обекти, Русия е обвинена в „отхвърляне” на ДРСМО.
САЩ се стремят да развържат ръцете си не само на Запад, но и на Изток. Те се нуждаят от крилати или балистични ракети на сушата, за да предотвратят евентуални удари срещу техните съюзници – Япония, Южна Корея и Тайван от Китай, който не е ограничен при производството на такива ракети. Между другото, това оръжие се произвежда не само от Китай – то се прави от поне дузина страни. Само Русия и Съединените щати са ограничени двустранно. Сега американците смятат, че международната ситуация се е променила толкова много, че и те трябва да имат такива оръжия.
Съдейки по изявлението на А. Томпсън, мостовете са изгорени: американците вече не се интересуват от съдбата на ДРСМО. Те обаче, от своя страна, трябва да знаят, че Русия се противопоставя на прекратяването на договора не поради страх от Америка, а по отношение на договора като един от крайъгълните камъни на международната система за сигурност. Всичко тук е просто: ако Вашингтон напусне договора, руският отговор ще бъде адекватен.
На 5 декември 2018 г. руският президент Владимир Путин, коментирайки „60-дневният” ултиматум на Майк Помпео, обърна внимание на факта, че „изявлението е малко позакъсняло: първо, американската страна заяви, че възнамерява да се оттегли от споразумението за ракетите със среден обхват, а след това започна да търси обяснение защо прави така”.
„Какъв е отговорът от наша страна? Прост: тогава и ние ще го направим”, заяви руският президент. Въпреки че до 2 февруари все още има време, за да може американската администрация да прецени всички последици от своето решение.
Превод: В.Сергеев