НАШЕНЦИ
Наш преподавател по литература разказва следната история:
Имал изоставащ ученик, който всеки ден идвал в София от гара Зверино. За да го стимулира, му обещал, че ако отговори на три въпроса, ще получи тройка и ще мине в десети клас. В следващия учебен час го извикал и се провел следният диалог:
– Какво научава Хамлет в първа сцена от пиесата? – Че баща му е умрел. – А как точно е умрел, Ице? – Е па утепали са го. – А кой го е утепал, Ице? – Е па чича му.
Ученикът от Зверино, който си заслужил тройката (а от съучениците си – и прякора Чичовото), е образец на това до каква степен тестовете могат да дадат оценка за познанията на десетокласника – „умрел“, „утепали са го“, „чича му“, все езикови образци за литературен български език.
Момчето може да не знае литературния български, но все ще отбележи правилното квадратче, свързано с битието на Хамлетовите баща и чичо.
Това състояние на нещата е страшно, то е направо ужасяващо. Обаче! Българите все така продължават да се бият в гърдите под път и над път. Хвалят се сами, защото няма кой друг да ги похвали.
Така например българите твърдят, че след евреите те са най- интелигентните хора на света.
Смятат освен това, че са и много храбри. Създали са дори и песента “Велик е нашият войник“. Велик, велик, колко да е велик?… Като не можа да спечели нито една война?!…
Чудя се дали някой ден българите “ще си кажат кривиците“, както ги съветва Левски. Ще заявят ли най- сетне открито, че са простаците и мижитурките на Европа?!…
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
