„Завръщане от звездите“ на Станислав Лем – корица. Издателство: Библиотека „Галактика“.
1 май 2019 г. 14:30 ч.
Светослав Александров. Какъв е смисълът да харчим луди пари и да рискуваме живота на астронавтите само поради абсурдния стремеж да достигнем до космоса? Какво изобщо представлява устремът ни към звездите: търсене на отговори на безсмислени въпроси, които така или иначе само малцина си задават?
„Завръщане от звездите“ е роман, написан от полския писател Станислав Лем. Той представлява удивително пророчество за едно бъдеще, най-лошите аспекти от което вече са станали реалност. Даже бих казал, че са се сбъднали твърде рано – все още не сме разгърнали потенциала на технологичната цивилизация. Лем е истински пророк сред научнофантастичните писатели. Ако останалите фантасти са проспали революцията в информационните технологии, ако те са предсказвали как някой ден астронавти ще се разхождат в тежки скафандри сред пустите пейзажи на луните на Юпитер, докато жителите на Земята все още разговарят един с друг посредством стационарни телефони с шайби, то Лем пръв се сеща за възможността голямо количество информация да бъде записано на миниатюрен носител. Романът „Завръщане от звездите“ е предсказал появата на електронните книги и таблетите, само където те са наречени с друго име – оптони.
Книгата е достъпна за четене на страниците на Читанка напълно безплатно. Предупреждавам, че в тази статия има спойлери, така че ако не сте се запознали с романа и не искате да си разваляте впечатлението от него предварително, време е да спрете да четете от този момент нататък.
Хел Брег е астронавт от междузвездна експедиция до звездата Фомалхаут. Поради „парадокса на близнаците“ на борда на кораба му са минали едва няколко години, докато на Земята е изминало повече от столетие. След завръщането си Брег заварва една чужда родна планета, населена с непозната цивилизация с непривични навици. Оказва се, че всички земни жители без най-възрастните са били подложени на процедура, наречена бетризация, при която мозъкът на всеки е бил третиран по специален начин, който е щадящ за интелектуалните му способности, но се отстраняват изцяло агресивните инстинкти. Човек е неспособен да убива – не защото го е страх, а защото просто не се сеща за това.
Резултатът от масовото прилагане на процедурата в цял свят е създаването на едно общество, в което войните и насилствените престъпления са изкоренени завинаги. Но скоро след завръщането си Брег и колегите му-астронавти откриват нещо зловещо – мозъчните манипулации не са довели само до унищожаването на агресията и убийствата – унищожили са „човека в човека“. Премахнати са всички крайни емоции. Няма вече страсти, няма престъпления от любов, просто защото няма любов, за която човек е способен да убие. Унищожен е „адът на страстите, но заедно с това е престанал да съществува и раят“.
Най-шокиращото за Брег е, че никой в новия свят не се интересува от това, което е свършил като астронавт, от жертвите му по време да дългогодишната експедиция. Абсолютен хит в обществото е книгата „Проблематика на звездите полети“ от някой си Старк. В нея той излага не емоционални, а напълно логични аргументи за безсмислието на космонавтиката. Няма рационална причина, заключава авторът, да се поемат рискове да се лети в космоса. Космическите експедиции така или иначе не са довели до откритието на извънземни цивилизации, а научните им приноси са твърде скромни. Но и да бъдат открити чуждоземци, какъв би бил смисълът – те са твърде далече от нас, дори и да пътуваме със скоростта на светлината. Ако зададем въпрос на извънземните, ще минат столетия, преди да бъде получен отговорът. За това време цивилизацията отдавна ще се е променила, ще е напреднала и въпросът няма да е актуален!
Четейки тези разсъждения, няма как да не направя аналогия спрямо реалния свят, в който живеем. Днес ние, жителите на западната цивилизация (към която се числим и ние), сме бетризирани. Не оперативно – такъв метод не е измислен, макар че не е и било нужно. Чрез социалните мрежи и атмосферата на политическа коректност, която непрекъснато ни се налага, се изкоренява всякаква възможност за градивен диалог. Хората избягват да изказват противоположни мнения, защото ги е страх дали покрай сблъсъка на идеи някой няма да се обиди. Не е само това – ние сме създали свят, в който отвращението към риска е издигнато в култ. Родители се страхуват да ваксинират децата си, защото усложненията (изчислени на едва няколко на фона на стотици хиляди успешни ваксинации) се считат за неприемливи.
Днес, когато отбелязваме половин век от стъпването на Луната, не сме в състояние отново да изпратим хора там. Не защото технологично не е възможно. Напротив, притежаваме всички необходими технологии и ресурси. А защото никой не иска да приеме факта, че ако желаем да усвоим Слънчевата система, хора ще умират. Неизбежно е. Днес ръководството на НАСА се чуди дали до края на това десетилетие ще съумее да изстреля човек в ниска околоземна орбита (не говорим за Луната!), тъй като дефектите, които неизбежно се проявяват при изпитанията на новите пилотирани космически кораби, прибавят неприемлив риск.
Моралисти, които никога не излизат навън и ядат и пият пред телевизорите си, цъкат с език и обвиняват в безумие планинарите, загинали по време на екстремно качване на някой връх. Защото, нали, ако са си стояли вкъщи, e нямало да загинат.
Наистина, какъв е смисълът да поемаме рискове? Хел Брег, героят на книгата на Станислав Лем, получава своя отговор:
— Контакт на галактични цивилизации? Кой ти е говорил за това? Никой от нас, нито от класиците, нито Меркие, нито Симониади, нито Радж Нгамиели, никой, нито една експедиция не е разчитала на контакт и затова цялото това дрънкане за пътешествуващите в безкрая живи изкопаеми, за вечно закъсняващата галактична поща е опровержение на тези, които никой не е поставял на разискване. Какво могат да ни дадат звездите? А каква е била ползата от експедицията на Амундсен? Или на Андре? Никаква. Единствената явна полза се състои в това, че е била доказана възможността: че е постижимо. Или по-точно казано — че за дадената епоха това е най-трудното от всичко, което може да се постигне. Не знам дали ние сме направили дори това, Брег. Наистина не знам. Но ние бяхме там.
Аз мълчах.
Турбер вече не гледаше към мен. Опря длани на ръба на бюрото.
— И какво ти е доказал Старк? Безполезността на космодромията? Сякаш ние самите не знаехме това. А полюсите? Какво имаше на полюсите? Тези, които са ги покорявали, са знаели, че там няма нищо. А Луната? Какво е търсела групата на Рос в кратера на Ератостен? Брилянти! А защо Бант и Егорин са преминали през центъра на диска на Меркурий? За да се пекат на слънце? А Келен и Офшаг? Единственото нещо, което са знаели със сигурност, когато са летели към студения облак на Цербер, е било, че в него могат да загинат. Даваш ли си сметка за това, какво всъщност казва Старк? Човекът трябва само да яде, да пие и да се облича: останалото е безумие. Всеки има своя Старк, Брег. Всяка епоха го е имала. Защо Гима изпрати теб и Ардер? За да вземете проби с короносмукачката. Кой изпрати Гима? Науката. Това звучи делово, нали? Изследване на звездите. Как мислиш, Брег, дали щяхме да полетим, ако нямаше звезди? Аз мисля, че щяхме. Щяхме да изучаваме дори пустотата, за да оправдаем своя полет. Геонидес или някой друг щеше да ни каже какви ценни измерения и изследвания могат да се проведат по пътя. Разбери ме добре. Не казвам, че звездите са само претекст. Дори и полюсът не е бил само претекст. Нансен и Андре са се нуждаели от него… Еверест е бил нужен на Мелъри и Ървин повече от въздуха.
Ето това е смисълът от космическите полети.
Всяка една цивилизация е имала нужда от своите предизвикателства. Предизвикателства, които да я тласкат да върви напред. За първобитните племена предизвикателството е било да излезеш от пещерата, да накладеш огън и да останеш през нощта около него, независимо че наоколо са бродили диви зверове. По-късно цивилизовани и не чак толкова цивилизовани народи са се изправили пред ново предизвикателство – да търсят обработваеми земи. В устрема си тези народи са се сблъсквали в кървави битки помежду си, а накрая по-силните побеждавали. Вече, когато Европа е била изцяло населена, възникнало ново предизвикателство – необходимостта от търсене на земи и пътища отвъд познатите на европейската култура. Тогава мореплаването е разбуждало романтизма и мечтите на младите хора.
Днес ние сме част от глобална общност, в която международните проекти са по-скоро правило, отколкото изключение. И за един глобален свят имаме нужда от още по-мащабно предизвикателство. Космосът представлява последната граница. Окончателното предизвикателство, което трябва да преодолеем. За щастие той е твърде обширен, за да тества пределите ни за хилядолетия напред.
Няма спор – ние трябва да приемем това предизвикателство. От античността до наши дни едно не се е променило – без предизвикателства цивилизациите търпят регрес, а накрая бавно и постепенно отмират.
Няма причина да смятаме, че днешната технологична цивилизация ще е по-различна от останалите.
Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга „Аз, виртуалният астронавт“ в хартиен вариант от книжарница „Български книжици“ на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). По желание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
