България 100 години след Ньойския договор-диктат
28.06.2019
На 14 юни 2019 г. в салона на НЧ „Просвещение 1870“ – Брезник, се проведе регионална конференция на тема: „Ньойският диктат и съдбата на хората от двете страни на Сръбско-българската граница“. Форумът бе организиран от Обществения съвет „Сто години Ньойски договор“ и Народно читалище „Просвещение 1870“ – Брезник, а съорганизатор на събитието бе Съюзът на възпитаниците на военните на Негово величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство.
В началото на събитието участниците в конференцията и гостите бяха поздравени от секретаря на читалището Емилия Първанова. С кратко приветствие към тях в Брезник – град, който заедно с общинската селищна система териториално принадлежи към географския регион, известен с името Западни покрайнини и над който също е висяла угрозата да бъде откъснат от България.
Основен доклад на тема Ньойския диктат и отражението му върху съдбата на българите изнесе проф. д. ист. н. Светлозар Елдъров, Институт за балканистика при БАН. Последваха докладите на Иван Николов, председател на Културно-информационен център – Босилеград: „100 години след Ньой“; Людмила Зидарова от Македонския научен институт – София: „Съборите край границата като форма на общуване сред разделените българи“; Димитър Колев, Перник: „Няма по-свята борба от борбата за род и чест“; проф. д-р Надя Манолова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: „Тако Пеев и архива на Пееви“; Георги Радославов, Брезник:„Ньойският договор и последиците за Трънско и Брезнишко“; Светлана Дяконова, София:„Малко известни документи от американските архиви за проф. Константин Стефанов“; Зденка Тодорова, Цариброд – „Състоянието на военно-историческото наследство в Западните покрайнини“; Елена Дяконова, София: „Участие на акад. Йордан Захариев в протестите срещу Ньойския договор – документи от НА на БАН“; д-р Екатерина Керемидарска, Регионален исторически музей – Кюстендил: „Съдбата на българското население в Царибродско и Босилеградско след Ньойския договор“; Ваня Стоилова, Клуб „Приятели на Алеко“: „Отражението на Ньойския договор върху туристическото движение на България (1895-1924)“; Коста Вътков, София: „Западните покрайнини и западните краища на България през обектива на Коста Вътков“; д-р Николай Илиев, почетен председател на сдружение „Единство“: Декларация за Западните покрайнини от Сдружение „Единство“. В конференцията взе участие и членът на СБП Славимир Генчев с доклад на тема „Защо беше неизбежен Ньойският диктат?“.
В края на форума бе приета Декларация от организаторите и участниците в конференцията.
Слави Тодоров
ДЕКЛАРАЦИЯ
от Обществения съвет „Сто години Ньойски договор“ и участниците в Регионалната конференция „Ньойският диктат и съдбата на хората от двете страни на сръбско-българската граница (1919–2019)“
На 27 ноември 2019 г. ще се изпълнят 100 години от подписването на Ньойския договор, с който за България завърши Първата световна война. По форма той представляваше диктат, а в същността си беше жестока саморазправа с българския народ и стремежите му за национално обединение. Вместо да намери справедливо решение на противоречията между европейските народи, довели до кръвопролитната война, Парижката „мирна“ конференция се превърна в пиршество на победителите, в което правото на силата възтържествува над силата на правото. Начертаните тогава в парижкото предградие Ньой граници безжалостно разсякоха българското национално землище, българският народ беше натоварен с непосилни репарации, а българската държава окована със сурови клаузи. В Западните покрайнини граничната бразда не раздели само един народ, тя раздели села, семейства и роднини, като отвори живи рани в сърцата и душите на хората от двете страни на сръбско-българската граница, които са живи и до днес.
Ньойският диктат обаче не целеше само да отслаби България и българите, той имаше за цел да ги унижи морално и да им вмени чувство за вина. Неслучайно датата, на която бе подписан, умишлено съвпадна с Деня на победите – бойният празник на Българската армия, прославящ нейния последен победен ден в Сръбско-българската война от 1885 г. (15/27 ноември). Със същата реваншистка цел тогава беше създадена и легендата за „българските насилия“ в Поморавието, която се превърна в сръбска държавна стратегия, политика и пропаганда, насочена срещу България, от която обаче най-много страдаха българите в Западните покрайнини.
Вместо да се укроти и затихне с времето, в последните години тази политика се възражда с нова сила в Р Сърбия. Във връзка с честванията на 100-годишината на Първата световна война тя се превърна в трайна антибългарска кампания, увенчана с канонизирането през 2017 г. от Архиерейския събор на Сръбската православна църква на т. нар. „Сурдулишки мъченици“. Днес в Р Сърбия се печатат и разпространяват книги, в които със задна дата и с фалшиви факти не само се клеветят и злепоставят България и българите, но и се полагат основите за бъдещи териториални претенции с измислици за сръбско население в Трънския и Брезнишкия край. И това се прави във време, когато Р Сърбия заявява желание за евроинтеграция и търси подкрепата на България!
Като имаме предвид всичко това, а също и изнесените в Регионалната конференция в Брезник нови исторически свидетелства и съвременни факти, членовете на Обществения съвет и участниците в конференцията апелираме към българските държавници и политици да не дават безусловна подкрепа за евроатлантическата интеграция на Р Сърбия, а да настояват за незабавно преустановяване на антибългарската кампания. Като член на НАТО от 2004 г. и на Европейския съюз от 2007 г. и като фактор на мира и стабилността на Балканите, България в лицето на нейните държавни и политически лидери не само е в състояние, но и е длъжна да направи това. С настоящата декларация се обръщаме и към българския народ с апел за подкрепа и солидарност с българите от Западните покрайнини в духа на нашия национален девиз „Съединението прави силата“!
Гр. Брезник, 14 юни 2019 г.
Текстове към снимките
Участниците в конференцията пред сградата на НЧ „Просвещение 1970“
Зденка Тодорова от Цариброд и Иван Николов от Босилеград с грамоти за активната си и неуморна обществена дейност в полза на българщината в Западните покрайнини от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите в България
