3 юли 2019 г. 23:30 ч. На днешния ден отбелязваме половин век, откакто СССР завинаги губи лунната надпревара.
На 3-ти юли 1969 г. от космодрума Байконур излита свръхтежката ракета „Н1“, чрез която съветските специалисти се надяват да изпратят човек до Луната. Само няколко секунди след началото на полета ракетата рухва обратно на стартовата площадка в страховита експлозия. Наземната инфраструктура е унищожена. СССР нямат шанс да изпратят човек до Луната преди САЩ и само няколко седмици по-късно Армстронг и Олдрин ще стъпят на лунната повърхност.
Стартът е проведен в строга секретност. Ракетата „Н1“ се издига над стартовата площадка в 23:18 ч. българско време и достига височина от 10.5 метра. В този миг някои наземни наблюдатели докладват, че от опашния отсек на първата степен се отделят отломки. Ракетата спира да се движи нагоре, след което системата за аварийно спасяване на капсулата се задейства. Всички двигатели се самоизключват освен този, обозначен като №18. „Н1“ се връща на стартовата площадка и експлодира, като ударната вълна е усетена на 10 километра от мястото на взрива.
Впоследствие шпионските спътници на САЩ заснемат катастрофата и разкриват, че комунистическият режим на СССР наистина се е подготвял за мисия до Луната. Отнема близо 18 месеца преди специалистите да възстановят стартовата площадка – това е толкова дълъг период, че няма начин руснаците да победят американците в космическата надпревара.
Площадката все пак е възстановена и на 26-ти юни 1971-ва година „Н1“ отново полита. Ракетата се разбива на 4 километра от стартовия комплекс. На 23-ти ноември 1972-ра година е проведен последният полет. Този път експлозията настъпва малко преди разделянето на степените. Неудачите на „Н1“ слагат точка на опитите на СССР да покори Луната и през 1974-та година програмата за пилотиран лунен полет е официално прекратена.
В продължение на дълги години се счита, че основната слабост на „Н1“ се корени в множеството ѝ двигатели – общо 30 на първата степен. Това не е вярно. Както видяхме през последната година и половина, свръхтежката ракета на САЩ „Фолкън Хеви“ летя три пъти с 27 двигателя и всичките полети бяха успешни. Недостатъкът на „Н1“ е в твърде комплексните тръбопроводи, които са доставяли гориво към клъстера от двигатели. Освен това за да пестят време специалистите никога не провеждат статично огнево изпитание на цялостната първа степен на ракетата, като двигателите са тествани само индивидуално. В крайна сметка лошото ръководство и кофти дизайнът спъват амбициите на СССР, но не може да отречем, че безпилотната лунна програма на страната е успешна, като два лунохода са доставени благополучно на повърхността на естествения ни спътник.
Кадър от изстрелването на свръхтежката ракета „Н1“ на 3-ти юли 1969 г., завършило с провал. Снимка: РКК Енергия
