„Някои от най-известните футболни лица са в застой, тъй като намирането на следващият ход се оказва по-трудно от всякога за футболният елит“.
На теория животът на спортния милионер
състезаващ се на елитно ниво трябва да бъде доста искан и мечтан от масата
хора. Но гледайки Европа в момента, ще видитм доста суперзвезди, които
прекараха лятото си, обзети от мизерия, изолация и захвърлен талант.
Най-очевидният пример е Гарет Бейл, който
беше замразен от първия отбор на Реал Мадрид, засрамен от своя мениджър,
отказвайки трансфер в Китай.Той ще остане на Бернабеу още една година, нежелан
и нещастен, тъй като трансферният прозорец се движи към неговия край и
изгледите за негов трансфер са доста миражни.
Няколкостотин мили на север, в друга европейска столица, заслепена от слънцето, се разиграва подобна мрачна сцена. Неймар може би е най-скъпият играч на планетата, вече не искан от клуба, който се раздели с 200 милиона паунда за него, нито пък той иска да бъде в Пари Сен Жермен. Жаден за слава и пари, тази негова авантюра, беше с преднамерен край, още от деня в който се заговори за такъв трансфер.
След това е Филип Коутиньо, главна
изкупителна жертва за Барселона, който редеше провали след провали само дни
след пристигането си в Испания и само 18 месеца по-късно след рекордният му
трансфер е готов с „куфар в ръка“ да се измъкне от това мъчние.
Същото може да кажем и за Джеймс Родригес, който дори не е достоен да носи
екипа на Реал Мадрид този сезон. Във всички случаи един бърз трансфер може да
спаси и двете страни, но единственният проблем е, че няма купувачи на пазара.
Странното е, че дори няма желаещ купувач, който да си позволи Пол Погба, поразително талантлив синтез на техника и атлетизъм в неговите пикови години; или за Кристиан Ериксен, плеймейкър от световна класа, който би подобрил почти всеки отбор в Европа. И двамата играчи започнаха лятото подавайки молби за трансфер, но за разлика от Ерксен,за когото Манчестър Юнайтед предприеха късен неуспешен спринт за закупуване, то за Погба се трубеше, че вече е Реал. Уви, намеренията на Зидан и Перес, бяха други и така и този сезон, ще гледаме двамата гладиатори на Олд Трафорд и Уайт Харт Лейн.
Всеки случай е различен, разбира се. Но
докато спецификите варират, общите ситуации са странно подобни. Взети заедно,
тези суперзвезди могат да се разглеждат като симптом за бързо стесняващите се
граници на футбола от най-високо ниво. Тъй като властта сега е съсредоточена
сред толкова малък брой клубове, а несъответствието в ресурсите между елита и
останалите сега е толкова огромен, списъкът на възможните дестинации за
установения A-отбора изведнъж изглежда изненадващо тънък: той по същество
възлиза на два клуба в Испания, пет в Англия и по една в Германия, Франция и
Италия. И след това, Китай.
Другият вариант е да се направи рязко
намаляване на заплащането както го направиха „шпорите“, може би „Интер“,
или „Дортмунд“. Това често се рекламира като морално устойчив път, неотровен от
алчността.
Ясно е, че това е ситуация без истински победител. Играчът се сбогува със статута и престижа, ако не с парите. Но проблемът протича по-дълбоко от няколко нереализирани трансфера,защото дори да се случат търсените трансфери, този нов „пейзаж“ остава тревожна гледка. Най-високото ниво на футбола е по дефиниция там, където конкуренцията и вълненията трябва да са най-силни – въпреки това сега той се състои от едни и същи имена скачащи между една и съща шепа суперклубове; един и същ набор от ресурси, които се съхраняват и споделят между един и същ малък елит. Нямате нужда от икономическа степен, за да видите спорт, чиято основна конкурентоспособност е премахната. В миналото топ клубовете се бореха да запазят своите звездни играчи. Тази година се борят да се отърват от тях. Тъй като съответните им кампании в лигите са готови за начален старт, това може да е най-тежкото предизвикателство, пред което са изправени през целия сезон.
Източник
–>
Навигация
