Досега видяхме, че Лампард може да настройва отбора си
във фаза атака или защита. Но може ли да ги настрои да контролират играта през
целият двубой?
За 25 минути на „Стамфорд Бридж“ в неделя Челси бяха превъзходни. Те притискаха агресивно отбора на Лестър Сити с изненадващата система 4-3-3 включваща Мейсън Маунт и Н‘Голо Канте, много добре изграден тандем в средата на центъра. Сравненията с Манчестър Сити бяха очевидни и оправдани – до момента в който всичко се срина.
Тайната в сърцето на Манчестър Сити на Пеп Гуардиола е
илюзията за свобода. Това, което прилича на импровизация, всъщност е резултат
от щателен позиционен трейнинг; те не само задържат топката, а перфектно
балансират всички линии. Ако топката се загуби, тогава всеки играч е готов да
блокира контраатаката от страна на противника.
Вижда се, че Франк Лампард не е копирал изцяло тактиката
на Гуардиола, но фундаменталният подход на мениджъра на Челси – силно пресиране,
изнесената атакуваща линия, бързи ротации в средата – безспорно идва от начина
на игра на Сити…
Когато Жозе Моуриньо разкритикува липсата на синхрон
между линиите на Челси след уикенда във Висшата лига, той не осъждаше
концепцията за експанзивен футбол. Компактността е съществен елемент на
съвременния футбол, независимо дали паркиране на автобуса е на лице или не. Това
е единственият начин да се контролира притежанието и да се гарантира, че няма
да има дупки в средата на терена. На „Олд Трафорд“, декомпресираната формация
на Челси позволи на Маркъс Рашфорд два пъти да се изплъзне през средната линия
за втория и третия гол на Манчестър Юнайтед.
След този първоначален натиск срещу Лестър, Челси бяха още по-пропукливи, отколкото на Олд Трафорд. След като Брендън Роджърс смени тактиката и Джеймс Мадисън и Айозе Перес заиграха във вътрешността на средната линия през второто полувреме, сините изведнъж се озоваха в капан. Разпръснати по ширината на терена и леко оголени в средата на полето – отбора на Лампард очевидно играеше с истинска творческа свобода, която обаче не беше печелившата.
Честно казано, още е много рано за драстични коментари по оста Челси-Лампард. Дори Гуардиола се нуждаеше от 12 месеца преди идеите му да бъдат усвоени адекватно от играчите на Манчестър Сити. Но докато манията на Гуардиола к тактиката го подтиква да обвинява играчите си, че са „помия“ при крайната победа с 5:0 за ФА Къп или „невероятни“ при победата с 1:0 срещу Борнемут, мениджърът на Челси говори главно за държанието на топката в интервюто си след мача в неделя. Това беше интервю, което целеше да се фокусира върху спада на играта на Челси, а не върху тактическите системи. За да заработи атакуващият стил на Челси във Висшата лига, идеята не е само да се разчита на халфовете и нападателите да играят по цялата ширина на терена, а и да могат да пресират в центъра, където борбата винаги е най-ожесточена.
Източник
Навигация
