Светият праведен Йоан Кронщадски пише в дневника си за 1858 година:
„Какво е сънят и как той подкрепя силите на човека? Сънят е затваряне на душата или концентриране само в тялото. Душата е жизненото начало на тялото, но през деня тя се разсейва по безброй много предмети и върху нея действат много обекти от чувствения и мисления свят.
По време на сън пък душата, така да се каже, се заключва в тялото и действа оживяващо върху нашия организъм, най-вече прониква във всички части на тялото и по такъв начин оживотворява, подкрепя новите сили на цялото тяло. Ето защо често се случва, ако човек се събуди през нощта и още не е подкрепил силите си с достатъчен сън, а умът в главата започва да действа със сила и пълна яснота, тогава жизнената сила, отклонена от вътрешните части към горната – към главата, да предизвика разстройване на стомаха, все едно че го е напуснала“ (том 1 с. 400-401)
Преподобни Йоан Лествичник
Из Стъпало 3-то на „Лествица“:
За сънищата, които имат начинаeщите
24. Не бива да крием, че нашето знание е твърде ограничено и е изпълнено с незнание; защото гърлото различава храната, слухът разпознава мислите; при поглеждане към слънцето се показва безсилието на очите; а словата откриват неразумието на душата. Но законът на любовта ни принуждава да се стремим към онова, което е свръх мислите. И тъй, аз мисля (впрочем не твърдя), че след словото за странничеството и дори в самото това слово, трябва да кажа нещо за сънищата, за да знаем и за това коварство на нашите злохитри врагове.
25. Сънищата са движение на ума при неподвижност на тялото. Мечтанието е измама на очите при приспиване на мисълта. Мечтанието е крайна възбуденост на ума при бодърстване на тялото. Мечтанието е виждане на онова, което не съществува.
26. Причината, по която ние след предшестващото слово се решихме да говорим за сънищата, е очевидна. Когато ние, оставили заради Бога нашите домове и роднини, предаваме себе си на отшелнически живот от любов към Бога, тогава бесовете се стараят да ни безпокоят със сънища, представяйки ни, че нашите роднини или плачат, или умират, или са в затвор заради нас или понасят други напасти. Ето защо, който вярва на сънища, той прилича на човек, който тича след своята сянка и иска да я хване.
27. Бесовете на тщеславието са пророци в сънищата; бидейки лукави, те съдят за бъдещето от обстоятелствата и ни го известяват, та при сбъдване на тези сънища ние да се удивляваме и като че ли сме вече близки до дарбата прозрение, да се превъзнасяме мислено. Които вярват в беса, за тях той често е пророк; а който го презира, бесът за него винаги е лъжец. Бидейки дух, той вижда онова, което става във въздушното пространство и, забелязал, например, че някой умира, той предсказва това на лековерните в сънища. Бесовете нищо не знаят за бъдещето по предзнание; но известно е, че и лекарите могат да ни предскажат смъртта.
28. Бесовете често се преобразяват в ангели на светлината (2 Кор. 11:14), в образ на мъченици и ни се представят в сънища, като че ли ние отиваме при тях; а когато се пробудим, изпълват ни с радост и превъзнасяне. Това нека ти бъде знак за измамата; защото ангелите ни показват на сън мъките, страшния съд и отлъчването, а като се пробудим, изпълват ни със страх и жал. Ако речем да се подчиняваме на бесовете в сънищата, то и когато бодърствуваме те ще се подиграват с нас. Който вярва на сънища, той е съвсем неопитен; а който изобщо не им вярва, той е мъдър. И тъй, вярвай само на ония сънища, които ти известяват за мъката и съда; но ако те хвърлят в отчаяние, то и те са от бесовете.
Из Стъпало 14-то:
16. В сърцата на чревоугодниците има сънища за храни и ястия, а в сърцата на плачещите – сънища за последния съд и мъките.
Из Стъпало 15-то:
52. Когато сме в леглото, ние най-много трябва да бодърстваме и да бъдем трезви; защото тогава нашият ум сам, без тялото, се бори с бесовете; и ако той е сластолюбив, или изпълнен със сладострастни мечти, той доброволно става предател.
53. Помненето на смъртта нека ляга и става с тебе, а заедно с него и Иисусовата молитва да бъде в ума ти; защото нищо не може да ти даде такова силно застъпничество във време на сън, както тези подвизи. 55. През деня не си представяй мечтите, които си видял на сън; защото и това е дяволски умисъл – чрез съновидения да осквернят ония, които бодърстват.
68. Понякога ние ставаме от сън чисти и спокойни, и това е тайно благодеяние, което получаваме от светите Ангели, особено когато сме заспали с топла молитва и трезвост; а понякога ставаме нечисти и смутени; причина за това са лошите сънища.
Из Стъпало 19-то:
1. Сънят е някакво свойство на естеството, образ на смъртта, бездействие на чувствата. Сънят сам по себе си е един и същ; но той, както и похотта, има много причини: произлиза от естеството, от храната, от бесовете, и може би, от строгия и продължителен пост, когато изнемогващата плът иска да се подкрепи със сън. 2. Както да пие човек много, зависи от привичката, така също от привичката зависи и да спи много. И поради това, нужно ни е, особено в началото на нашия подвиг, да се подвизаваме против съня; защото трудно е да изцерим стария навик.
Из Стъпало 20-то :
16. Той подема борба особено против начинаещите, за да ги направи лениви в самото начало на подвига, или за да приготви достъп на беса на блудството.
3. Будното око очиства ума, а дългият сън ожесточава душата.
4. Бодрият монах е враг на блудството, а сънливият е негов приятел.
5. Бдението е угасяване на плътските разпалвания, избавление от сънища, изпълване на очите със сълзи, смекчаване на сърцето, опазване на помислите, най-добра пещ за сваряване на приетата храна, укротяване на злите духове, обуздаване на езика, прогонване на мечтанията.
6. Бдителният монах е ловец на помислите, способен лесно да ги забелязва и лови в тишината на нощта.
20. От честото псалмопение при бденията, случва се така, че и на сън идват в ума думите на псалмите; а понякога се случва, че и бесовете ги напомнят на нашето въображение, за да възбудят в нас гордост. За третото душевно състояние аз исках да премълча, но някой ме убеди да говоря. Душа, която денем непрестанно се поучава в словото Божие, обикновено и на сън се упражнява в същото; защото това второто е истинска награда за първия труд, за прогонване на духовете и нечистите мечтания.
Из Стъпало 26-то:
42. Дългият сън произлиза понякога от насищане; а понякога от постене, когато ония, които постят, се превъзнасят; понякога от униние, а понякога и просто от естеството.
103. Има бяс, който, щом ние легнем, приближава се и стреля в нас лукави и нечисти помисли, та като се поленим да се въоръжим против тях с молитва и като заспим с нечисти помисли, да бъдем после овладяни и от нечисти сънища.
104. Между злите духове има бяс, наречен предвестник, който веднага след пробуждането ни от сън се явява да ни изкушава и осквернява първите наши мисли. Посвещавай началото на деня на твоя Господ; защото комуто най-напред посветиш твоите мисли, те негови и не бъдат. Един от най-опитните подвижници ми каза това достойно за внимание слово: „сутрин, каза той, аз разбирам как ще протече целият моя ден“.
(Следва)
