Елза Величкова показа справката със задълженията на ТЕЦ „Бобов дол“, които е изпратила на ИАОС.
Баба Мина. Така на галено в Бобов дол наричали въглищните мини, които десетилетия осигуряват препитанието на огромна част от населението на града. В комплекса от рудници, обогатителна фабрика и ТЕЦ, гласен за титлата „слънцето на Югозападна България“, са работили 10 – 11 хил. души, казва местни.
„От комините на ТЕЦ-а излиза остър задушлив газ. Миньорите напуснаха града, блоковете стърчат празни, почти всички кметове на Бобов дол се използват за бушони от енергийни босове и директори. Опълчих се за мръсните комини, за съдбата на миньорите, за тежките камиони и сега съм в немилост, но ще отстоявам до край.“ – каза Елза Величкова за 4ВЛАСТ.
Градът обаче отдавна е загубил от соцблясъка си. На хълма „Еверест“ в квартал „Миньор“, откъдето се открива гледка към откритите рудници, стои скелет на блока, в който така и не заживяват миньори. За повечето промишлени сгради се говори в минало време. А икономическа активност може да се усети само по тътена на тежките камиони с въглищата, които тресат ежедневно сградите по централната улица, пише вестник Капитал.
Фотограф: Георги Кожухаров
След приватизацията на ТЕЦ „Бобов дол“ и концесионирането на мините в ролята на баба Мина в човешки образ влезе ключовият играч в българската енергетика Христо Ковачки. Той бързо се окичи с титлата местен феодал, с планове (по разкази на хора от дискусии при предишни изборни надпревари) за превръщане на града в „Бевърли хилс“ на Балканите. Идеите, които се реализираха обаче, са закриването на подземните рудници за въглища, като последният спря през миналата година. Стотици миньори загубиха работата си, като по сметки на местните сега броят на заетите в комплекса е около хиляда, а между 350 и 450 са от близките общини.
Сега нереализираният „Бевърли хилс“ навлиза в нов етап на развитието си и е напът да се превърне в експериментален център на мръсотията, смятат местни. ТЕЦ „Бобов дол“ вече има разрешение за най-мащабното изгаряне на отпадъци сред централите на Ковачки – над 35 хил. тона на година. Това се случва без ОВОС и на фона на характерното мълчание от страна на ресорните институции по важната за обществото тема – качество на въздуха. Липсата на откритост и миналите нарушения на екологичното законодателство от страна на Ковачки отваря широко вратата за всякакви спекулации за зловонна смрад – през обриви на работници до криене на отпадъци в мините.
Центърът на отпадъците
Сблъсъкът с чуждите отпадъци не е нов за Бобов дол. По време на кризата с боклука на столицата по времето на кмета Бойко Борисов рудниците на града бяха едно от потенциалните места за стоварване на софийските бали, но протести на местните жители „уж“ спряха процеса. И сега някои от местните жители имат съмнения, че в мините се вкарва боклук, като се прикрива с пръст, и коментират, че в закритите мини има много място.
Настоящият казус с изгарянето на отпадъците в ТЕЦ „Бобов дол“ е от малко повече от година и се развива с подкрепата на институциите. Централата се сдобива с ново комплексно разрешително за „инсталация за съвместно изгаряне на отпадъци“, след като през февруари 2016 г. директорът на екоинспекцията в Перник Пламен Ангелов излиза с решение, че не е необходимо да се прави оценка за въздействието върху околната среда при изгарянето на 35 хил. тона отпадъци на година, „които се предвижда да бъдат основно от производствена дейност – шивашка, обувна, дървопреработвателна и друга лека промишленост, както и RDF гориво. Аргументите са, че ТЕЦ-ът не попада в границите на защитени територии, изгарянето ще се извършва в съществуващата горивна инсталация, резултатите от математическото моделиране на дисперсията на вредните вещества показват, че няма да се окаже негативно влияние върху атмосферния въздух, а в становището на регионалната здравна инспекция не се предполага значително отрицателно въздействие и риск за здравето.
„Този ТЕЦ е създаден да работи с въглища. Сероочистките също са пригодени за такова гориво“, казва Елза Величкова, която става кмет с подкрепата на Ковачки, но вече е дистанцирана от него.
Фотограф: Георги Кожухаров [Дневник]
Да докажеш мирис
„От комините на ТЕЦ-а излиза остър задушлив газ. Хората от околните села алармират на тел. 112 за остра миризма, която им пречи да дишат. Почти през цялото денонощие, но най-вече вечер“, казва още тя. Точно затова са и съмненията – както за това какво точно се изгаря, така и за количествата, но най-вече за проверките от МОСВ. „Говорили сме с директора на централата, който се опита да ни убеди, че това са RDF отпадъци, но нито аз, нито общинските съветници повярвахме на това“, казва още тя.
За правото на гражданите да знаят какво се гори в ТЕЦ „Бобов дол“ има и решение на съда. Административен съд – София-град, по жалба на екологичното сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, постанови, че въпросът засяга компонентите на околната среда, а законът предвижда всеки да има достъп до такава информация. До делото се стигна, след като по-рано екоминистерството отказа да предостави информация за експерименталното горене на биомаса и RDF в централата.
От енергийното дружество не са по-конкретни пред „Капитал“, като обясняват само, че „отпадъците, които са доставяни на площадката, са въз основа на сключени договори с български и чужди фирми, притежаващи съответните разрешителни за дейности с отпадъци“, както и че „всички дейности по оползотворяване са извършени с разрешението на контролните органи и резултатите са докладвани“. От компанията казват още, че са изградени и се експлоатират пречиствателни съоръжения и „същите се считат за най-добри налични техники за големи горивни инсталации“, т.е. това е приела и българската държава. „Инсталацията на централата е оборудвана със средства за извършване на собствени непрекъснати измервания на емисиите в атмосферния въздух и всеки месец се докладват на институциите“, отговарят още ТЕЦ „Бобов дол“.
Фотограф: Георги Кожухаров
Камионите си тежат на мястото
Освен от изгарянето на отпадъците в ТЕЦ „Бобов дол“ жителите на града се оплакват и от камионите, които непрекъснато циркулират по главната улица между мините, обогатителната фабрика и ТЕЦ-а в Големо село. Най-големите са по 60 тона, като движението им руши инфраструктурата и къщите, казва кметът. Такъв е случаят с имота на Елена Христова, чиято къща е напукана от непрестанно сновящите камиони.
В началото на юли 2019 г. Величкова е издала заповед, с която се забранява движението на тежкотоварни автомобили над 20 тона по уличната мрежа на град Бобов дол и по републикански път III – 623. Областният управител обаче я връща с аргумента, че такива забрани може да има само в случай на природни бедствия и аварии, както и при опасност за сигурността на движението и при масови спортни прояви. „В сила в момента е моята заповед, тъй като тече обжалване“, твърди Величкова, „но полицията не осъществява контрол“, продължава тя.
След боклук качулка
На последната сесия от края на август общинският съвет на Бобов дол по искане на група граждани, които не са подписали с имената си подписката, задължава кмета да направи предложение пред МОСВ за извършване на екологична оценка за въздействие на околната среда след промяната на производственото гориво, както и да поиска от екоминистерството изграждане на стационарен мониторинг на комина на ТЕЦ „Бобов дол“ с информационно табло на сградата на общината. До момента обаче държавата на всички възможни нива не дава индикации, че иска да бъде прозрачна по казуса. Така отговорите на въпросите ще останат скрити като в галерия на мина.
