Унгарското въстание от 1956 г. е спонтанен революционен бунт срещу правителството на Унгарската народна република и неговата просъветска политика, който продължава от 23 октомври до 10 ноември 1956 г.
В историографията съществува спор за наименованието на събитията, разиграли се в Унгария през 1956 г. С цел избягването му се използва неутралното „събития“, като на изток се употребява термина въстание, а на запад – революция. Съветската историография пък охарактеризира събитията като Унгарски контрареволюционен метеж от 1956 г.
Публичното обсъждане на събитията е възпрепятствано в Унгария повече от 30 години, но след 1980-те години въстанието става обект на засилен интерес и изучаване. При създаването на Третата република Унгария през 1989 г. 23 октомври е обявен за национален празник на страната.
Събитията се развиват след произнесения от Хрушчов секретен доклад на 20 конгрес на КПСС през февруари 1956 г., с който е развенчан култа към личността на Сталин. Недоволството от наложения чрез Червената армия ред прераства във въстание, което е подкрепено и от немалка част от партийното ръководство на управляващата Унгария Унгарска партия на труда, преименувана след събитията на УКП.
Въстанието започва на 23 октомври като студентска демонстрация, към която се присъединяват хиляди граждани, докато тя минава през центъра на Будапеща на път към сградата на парламента. Студентска делегация, която опитва да влезе в сградата на радиото, за да излъчи исканията си, е задържана. Когато мнозинството навън изисква тя да бъде пусната, срещу него започва стрелба от силите на държавната сигурност вътре в сградата. Новините се разпространяват бързо, а с тях насилието и безредиците в столицата.
Бунтът бързо се разпространява в цяла Унгария и правителството пада. Хиляди се организират в опълчения и започват бой със силите на реда. Просъветско настроени комунисти и полицейски служители често са екзекутирани или затваряни, като от затворите са пускани и въоръжавани затворници. Импровизирани съвети изземват контрола над общините от управляващата Унгарска работническа народна партия и поставят политически искания. Новото правителство формално разпуска Полицията на държавна сигурност, обявява желание да се изтегли от Варшавския договор и обещава да проведе нови свободни избори. До края на октомври боевете почти приключват и нормалната обстановка започва да се възстановява.
След като обявява готовност да изтегли съветските войски от Унгария, Политбюро на ЦК на КПСС променя решението си и се подготвя за смазване на революцията. На 4 ноември значителен брой съветски войски нахлуват в Будапеща и в други райони на страната. Унгарската съпротива продължава до 10 ноември. Над 2500 унгарци и 700 съветски войници са убити в конфликта, а 200 000 унгарци стават бежанци. Масовите арести и преследвания продължават месеци след това. До януари 1957 г. новоназначеното от СССР правителство унищожава всякаква видима опозиция. Тези съветски действия са осъдени от много западни марксисти, въпреки че те засилват съветския контрол в Централна Европа.
