Св. Игнатий Брянчанинов (1807-1867)
С Божия помощ, отговарям на Вашето писмо. Господ е казал: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил“ (Йоан. 6:44). И така – макар оръдие на призванието да е човекът, призванието обаче е Божие; от призоваващия Бог.
Усещайки това призвание, което сме чули при изминаването вече на немалък път в земното странстване, да не се ожесточи сърцето Ви. А то се ожесточава от лицемерната греховност, както е казал свети апостол Павел: „Гледайте, братя – казва той – да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог“ (Евр. 3:12.
Не Ви съветвам да влизате в подробно и детайлно изследване на греховете и греховните Ви страни. Съберете ги всичките в съсъда на покаянието и ги потопете в бездната на Божието милосърдие. Тънкото изследване на греховете не е достъпно за човека, водещ светски живот: то само ще го потапя в униние, недоумение и смущение. Бог знае греховете ни и ако ние постоянно прибягваме към Него в покаяние, тогава Той постепенно ще излекува корените на нашата греховност, тоест греховните навици и качеството на сърцето. Греховете, извършени със слово, дело и помисъл трябва да се кажат при изповед на духовния отец; а в подробно изследване на духовните качества, повтарям, светският човек не трябва да се впуска: това е капан, поставен от ловеца на нашите души. Той се познава по предизвиканото у нас смущение и униние, макар и наглед да е облечен под благовидността на нещо добро. Това черно покривало е нужно за монасите, за да скриват с него лъчите на благодатта, сияещи от техния ум и сърце; нужно е това черно покривало за вече преуспелите монаси, които гледката на собствената им греховност не може да доведе до безнадеждност, а води само до смирение. Така някога Боговидецът Моисей е носил покривало върху сияещото си лице.
Трябва да се признае – и това признание ще бъде напълно справедливо; трябва да се признае, че всички ние, хората, се намираме повече или по-малко в самоизмама, всички сме излъгани, всички носим лъжата в себе си. Това е следствие от нашето падение, станало чрез приемане на лъжата за истина; така падаме винаги и сега. Това е причината за нашата изменчивост! Сутрин съм един, към обед – друг, следобед – още по-различен, и така нататък. Върху мен действат два свята, подчинен съм на двата, в плен съм от двата. Духовният свят действа чрез помислите и сърдечните усещания; вещественият свят – чрез телесните чувства. И двата приканват към вкусване на забранения плод. За сетивата, зрението, слуха и осезанието този плод се представя като нещо прекрасно; помисълът – думите на невидимото същество, внушава и повтаря: „вкуси, разбери!“. Подмамва с любопитство, подстрекава тщестлавието. В душата ни се разнася гласът на прелъстителя, глас, който чули първо нашите прародители в рая; чува се гласът: „ще бъдете като богове“. Разнася се и съблазнява; съблазнява и убива. Затова на човека е дадена нова добродетел: смирението, дадено му е ново вътрешно делание (духовна практика – б.пр.): покаянието. И деланието, и добродетелта са наистина особени! Те са радикално противоположни на това, чрез което сме паднали. С покаянието се умъртвява пагубното влияние на телесните чувства; а със смирението се унищожава високоумието, тщеславието, гордостта житейска, с една дума, всичко, което, простичко казано, подлудява човека.
Какво да се прави! – Не трябва да се смущаваме от случващите се промени, сякаш са нещо необикновено; не трябва да се впускаме в детайлен анализ на греховете, а да прекарваме живота си в постоянно покаяние, признавайки се за грешни във всичко и вярвайки, че милосърдният Господ всеки, който е признал своята греховност, ще приеме в обятията на Своето милосърдие, в лоното на спасението. Това във всеки случай не се отнася за смъртните грехове, покаянието за които се приема от Бога само тогава, когато смъртният грях не се повтаря. Работата вкъщи и в стопанството са много полезни: предпазват от безделие и облекчават ума в неговата невидима борба. При безделие борбата води до силен подвиг, позволен само за този, който е принуден от обстоятелствата, или е допуснат от Бога. Благоразумието изисква да не се излиза на борба, превишаваща силите, напротив, по възможност я правете по-лека. Вярвайте във Всемогъщия Бог, надявайте се на Него, живейте търпеливо и постоянно, живейте в простота, покаяние и смирение, предавайте се на Божията воля; когато се случи да се отклоните от правия път – върнете се към него – и ще се спасите.
Из „Писма до миряни“ – писмо № 184
