След деня в памет на св. апостол Филип. започва четиридесетдневният пост, установен в чест на
Раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество Христово. Виж
Рождественски пост или Филипов пост.
По-долу:
Виж също:
Преп. Паисий Величковски и неговото „Добротолюбие“
Преподобни
Паисий Величковски (1722-1794), подвизавайки се на Света Гора Атонска, издирвал
намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или
поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.
През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои
духовни чада – монаси и послушници. Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически
творения като „Наставление“ от преподобни Исаак Сирин, „Въпроси и отговори“ от
преп. Максим Изповедник, „Поучения“ от
преп. Теодор Студит, „Наставления“ от авва Варсануфий и др. Със своите преводи
той положил ново начало на славянската аскетическа литература. Наистина и преди о. Паисий съществували преводи на някои древни
аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост; от грешки при многобройните преписвания често смисълът
им бил неясен или дори загубен, а най-главното – те били забравени като ръководство за практически живот.
Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език настолните книги за всеки монах „Добротолюбието“, „Лествицата“ и
поученията на св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот.
Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското „Добротолюбие“, двутомен сборник от светоотечески
наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката „Филокалия“ („Добротолюбие“), събрана от светоотеческото
наследство от преп. Никодим Светогорец (1748-1809 г.) и отпечатана във
Венеция през 1782 година.
Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на „Добротолюбието“ през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт
Петербург и се превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия – до 1902 г. излезли седем негови издания.
През ХIХ в. епископ Теофан Затворник подготвил на руски език ново,
разширено (петтомно) издание на „Добротолюбието“, също многократно преиздавано до трагичната революция в Русия.
Печатните издания на „Добротолюбието“, съответно на преп. Паисий Величковски и св. Теофан Затворник придобили широко
разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. „сърдечна“ или Иисусова
молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция.
Аскетическият сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня.
Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора,
Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е
възрожденският историограф йеромонах Спиридон, автор на книгата „История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ“. И до днес в
манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси.
Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величковски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в манастирите започнал
голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскетическата литература, израснали
духовни старци и настоятели на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на
манастирски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувстващи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно
широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север – Соловецкият,
Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия – Москва, Оптина пустиня, Брянският и
Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг – Площанският, Софрониевският и Глинският манастири.
Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на
умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на
душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и
спасение.
Стефан Стефанов Брой 21 за 2003 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
