В ЕС ядат по 10 кг шоколад годишно, у нас – 3 пъти по-малко :: Скандал – всички скандали | новини, икономика, еко, спорт,…

1
129
Добави коментар
SkandalMedia
SkandalMedia

Шоколадът- млечен, черен, бял, с ядки или плодове, е любим на всички. Във всеки дом има различи предпочитания, но почти винаги можем да срещнем някое друго блокче шоколад в барчето за сладки изкушения. Има обаче и някои неща, които не знаем за него – ето кои са те.

Оказва се, че любителите на шоколада са най-многобройни именно в ЕС. За производството му държавите членки са внесли 1.7 млн. тона какаови зърна от тропическите дървета Теоброма, предимно от Африка.

Каква е ролята на българите като консуматори?

Българите консумират около 25 тона шоколад годишно, което прави средно по около 3.5 кг на човек у нас, показват данни на Евростат. Дневната консумация на човек у нас около 20-50 грама, докато общо за ЕС се изчисляват между 30 и 90 грама. Всеки европеец е консумирал средно по около 10 кг годишно – близо три пъти повече отколкото у нас. Дамите у нас на възраст 20-40 години са сред най-страстните любители на шоколадовите изделия.

Какъв шоколад предпочитаме у нас?

Най-консумиран в България е млечният шоколад. Забелязва се обаче тенденция и към преориентиране към по- здравословния черен шоколад. На пазара все повече се предлагат чисти продукти, като натурален шоколад или такъв без захар.

Първенството за консумация се държи от Швейцария, което едва ли изненадва някой.

Какви закони властват над сладкото изкушение?

Различни стандарти на ЕС ограничават допустимите граници на пестициди и други замърсители в храните, като свеждат до минимум риска за потребителите. ЕС постоянно адаптира законодателството си към най-новите научни достижения. Наскоро ЕС определи максимално допустими граници за кадмия в какаовите продукти, който освен че е канцерогенен, в случай, че се натрупа в човешкото тяло, може да увреди бъбреците и костите. Чрез помощта за развитие на ЕС и като подкрепя схемите за справедлива търговия, ЕС помага за развитието на устойчиво селско стопанство без детски труд и за доброто функциониране на селскостопанските пазари.