През 90-те години на 20 век се появява модела на “управление чрез ценности” (Value Management VM), който през 2000 г. се приема като Европейски стандарт по VM от Европейската комисия като съществен вид управление за организацията.
Value Management е вид управление, посветено на мотивацията на човешките ресурси и на изграждане на умения за работа в екип. Целта е да се повиши резултатността в работата на организацията. Основното послание на VM е, че организацията, основана на ценности: като професионализъм, но и щастие, радост за служителите в нея, на разбиране и съчувствие, има трайни предпоставки за успех. Съществените принципи са основани върху постоянното осъзнаване на ценностите в една организация, измерването им и тяхното контролиране. Когато говорим за ценности, не разбираме само пари, но и любов, истина, приятелство, Value Management поставя тези ценности в основата на всяка успешна фирмена организация.
“Нежните ценности ” (т.е. различните от парите) са истинските ценности, които заобикалят човешките ресурси в организацията и върху тях следва да се гради всичко друго. Те са истината, приятелството, откритостта, съпричастността на удовлетворението от успеха, повишаване на емоционалната и социалната отговорност, работоспособността, последователността. Това са грижата, старанието, нежността, радостта, ентусиазмът.
Да се концентрира ръководният екип върху “малките” ценности е въпрос на здрав разум, добри маниери и ръководене на всички останали с почтеност и уважение.
Ръководителят или управителният съвет могат де създават ценности, единствено със своя персонал. Желанието трябва да бъде както от върха на пирамидата, така и откъм нейната основа. Всяка организация определя свои специфични ценности, които важат само за нея. Всички в организацията са длъжни да насочат усилията си върху установените ценности, за да ги превърнат в действащи и приложими модели.
На практика това са обикновени неща: пожелания за успешен ден, специално отношение към новопостъпилите, споделяне интелигентност, осигуряващи устойчив и успешен бизнес.
“Окуражаващото е, че все по-голям процент от младите и образовани хора, живеещи в големите български градове, се доближават до йерархията на мотивите, описана от Маслоу. Както е доказал Хофстеде, с постепенното преодоляване на бедността, се създават предпоставки за формиране на индивидуалистична култура, в която царството на партикуларизма и връзките ще отстъпи място на по-принципно поведение и по-голям
стремеж към преследване на по-високи цели и задоволяване на по-висши потребности. Това, според Маслоу, “има желани граждански и социални последици”. Такива хора “са склонни да развиват качества като лоялност, приятелство и гражданско съзнание”. Мое дълбоко убеждение е, че именно това е пътят, по който обособените, автономно действащи индивиди с вътрешна причинност ще започнат да преобладават в българското общество и постепенно ще се превърне в пълноценно функциониращо гражданско общество”.
This entry was posted
on Friday, October 2nd, 2009 at 09:49 and is filed under Маркетинг.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can leave a response, or trackback from your own site.
