Преди няколко седмици редакторът на Vogue Лорън Меклинг зададе въпрос в своя Twitter : „Всички ли имаме странни сънища сега?“ Отчасти това може да се дължи на факта, че, седейки вкъщи, започнахме да спим по-дълго от обикновено (ако спите осем часа, една четвърт от това време е заета от сънища), но има по-научно обяснение. Според проучвания, по време на периоди на тежки емоционални катаклизми, сънищата ни стават по-ярки и ние ги помним много по-добре. Затова не е изненадващо, че на фона на пандемията на коронавирус, нашето подсъзнание често подхвърля доста странни неща.
Д-р Дири Барет , член на Американския алианс за здраве в Кеймбридж в Масачузетс, реши да разучи този феномен. Експериментът й започва на 21 март, когато губернаторът на Ню Джърси Фил Мърфи карантира девет милиона души в щата, а общият брой на американците, които трябва да преминат към самоизолация, се увеличи до 80 милиона . В няколко групи за сънища във Фейсбук и COVID-19, Барет, професор в Медицинското училище в Харвард и автор на Комитета за сън , публикува проучване за връзката между сънищата и коронавирусната епидемия. Трябва да посочите вашата възраст, пол и националност, както и броя на сънищата, които по някакъв начин са свързани с коронавируса. След това трябва да отбележите дали сте медицински специалист, тествали ли сте се за COVID-19, боледувате ли в момента или може би смятате, че сте болни. И накрая, последният въпрос: „Опишете сънищата си, свързани с пандемията.“
За три и половина седмици Барет получи повече от 1800 профила. И въпреки че е само в началото на проучването, някои изводи относно ефекта на вируса върху сънищата ни може да се направят и сега.
Повече от 18 респонденти признаха, че сънуват насекоми. Барет казва, че насън мозъкът ни преобразува текстова информация в образи. Тъй като насекомите често се свързват с болести, тя предполага, че червеи, скакалци и хлебарки са визуалните синоними на коронавируса, който съзнанието ни създава.
Тревожните мисли в сънищата се проявяват не само под формата на насекоми. „Някои трудни спомени придобиват много специфични визуални образи – например след 11 септември хората често сънуват как падат от небостъргачи. Но коронавирусът не може да се види, казва Барет. „Мисля, че когато нашето съзнание не може ясно да визуализира заплахата, то започва да измисля по-абстрактни метафори.“
Сред отговорите на въпросника имаше много истории за сънища с чудовища, убийства, зомбита, нападения и дори експлодиращи крави.
Повечето хора преминават през трудни времена, но в същото време седят у дома в относителна безопасност. Има обаче такива, които се борят с невидимия враг на преден план и за които коронавирусът е свързан с много реални визуални спомени. И те се смущават не само от нарушаването на сънищата, но и от истинските кошмари.
Много хора сънуват, че тяхното дете, любим човек или родители са болни от коронавирус – лекарите и медицинските сестри не правят изключение. Само в техния случай сънищата са придружени от мисълта: „Сигурно са го взели от мен“. Вината често предизвиква кошмари: изследвайки сънищата на ветерани от войната във Виетнам, д-р Хари Уилмър открива, че те често сънуват за насилствени действия, извършени от тях, а не срещу тях.
Според Барет тези от нас, които не са пряко засегнати от болестта, постепенно ще се отърват от „коронавирусните“ сънища. Тя прави аналогия от 11 септември: докато кулите близнаци ни гледаха от всички телевизионни канали и предни страници на вестници, подсъзнанието ни се съсредоточи само върху тази тема.
